През изминалата седмица започна да се спекулира твърде много около схемата за малките стопанства, която може да започне да се прилага от 2015 година. Това се посочва в анализ на Николай Вълканов, експерт от Институт за пазарна икономика. Поради големия интерес Farmer.bg публикува част от анализа.
От начина, по който темата изплува по време на срещата на политиците с медиите и със заявката, че ще се решава „фундаменталният” проблем на българското земеделие, станаха ясни няколко неща.
Едва ли някой от управляващите лица е напълно наясно с новата селскостопанска политика.
Едва ли някой от управляващите особено го е грижа дали и по какъв начин новата селскостопанска политика може да реши който и да било проблем на българското селско стопанство.
Новата обща селскостопанска политика (ОСП) ще се използва основно за извличане на краткосрочни политически дивиденти и поради тази причина е много вероятно прилагането ѝ да причини дългосрочни вреди на земеделието.
В противен случай правителството досега щеше да е направило анализ от прилагането на ОСП през предходния програмен период, анализ на възможностите на прилагането на новата ОСП и потенциалните ефекти до 2020 г., както и да е възбудило широка обществена дискусия от кои възможности и в каква степен страната ще се възползва от новата политика, така че да се вземат информирани политически решения с широк консенсус от засегнатите страни.
Вместо това решенията се подхвърлят спонтанно на разнообразни форуми от различни лица, без да се държи сметка за възможните ефекти.
Опростената схема за малки стопанства е доброволна за прилагане и целта ѝ е да облекчи както дребните фермери при кандидатстването за субсидии, така и администрирането на най-малките плащания от страна на държавата.
Размерът на подпомагането не може да е по-малко от 500 и да надхвърля 1250 евро на година.
При определянето на размера на подпомагане за всеки стопанин може да се използва един от двата подхода:
Еднакво плащане за всички фермери в схемата
В зависимост от обработваните от всеки фермер хектари, но не повече от пет, като броят им се умножава по средното плащане на хектар
В схемата могат да влязат стопани, обработващи между 1 и 5 хектара (10 и 50 декара). Съществува възможност с решение на правителството долната граница да бъде намалена до 0,5 ха (5 декара). Съответно стопанства с от един до пет декара не могат да влязат в схемата, противно на заявеното от министър Греков в сутрешния блок на БНТ (виж тук). Другите условия за влизане в схемата са обработваните хектари, с които се кандидатства през 2015 г., да не бъдат намалявани до 2020 г. и да бъдат поддържани в добро агроекологично състояние.
Никой не отрича необходимостта от подпомагане на малките селскостопански производители, след като така или иначе земеделието се субсидира.
Ако това става на базата на заявените площи и на средното плащане на хектар, без да се променя прагът от 1 хектар, целта на схемата ще бъде постигната в голяма степен.
Разплащането на субсидиите за най-малките ще бъде облекчено, те ще получават значително по-високо подпомагане на единица площ спрямо големите стопанства, като сумите на бенефициент биха варирали между 978 и 2135 лева на година.
Но ако прагът бъде намален до 0,5 ха и ако се въведе равно плащане за всички на тавана от 1250 евро, каквито идеи се лансираха през изминалата седмица, ефектите ще бъдат много по-различни.
Плащането ще се превърне в един вид социална издръжка на дребните собственици на земеделски земи. Ако на 10 декара може да съществува полупазарно и дори пазарно стопанство (в зависимост от отглежданите култури), на 5 декара това е почти невъзможно.
Т.е. ще се субсидира неефективността, ако изобщо приемем, че някой би си давал труда да произвежда нещо на такава площ, което после няма как да реализира.
За сметка на това ще се създадат стимули много на брой дребни парцели, които сега се арендуват, да бъдат изтеглени от активно земеползване единствено с цел получаване на субсидия, която ще бъде много по-висока от всяка рента.
Вместо да се субсидира производство, ще се субсидира маргинализацията на населението в селските райони.
Общото земеделско производство вероятно ще спадне, а отношенията между собственици и ползватели на земи ще се изострят.
Бенефициентите по СЕПП ще се увеличат с няколко десетки хиляди, което ще затрудни извънредно много работата на Държавен фонд „Земеделие” по обработване на заявленията и по проверките.
Накратко, схемата за подпомагане на дребните производители не бива да се превръща в политически инструмент за печелене на гласоподаватели, тъй като потенциалните вреди от това могат да бъдат огромни.
Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика
