Националната асоциация на зърнопроизводителите препотвърди и продължава да поддържа изразената през 2013 г. позиция срещу отпадането на ограниченията за придобиване на собственост върху земеделски земи. Решението бе взето на проведеното на 25 юли 2017 г. редовно заседание на управителния съвет на организацията. Официалното становище е представено на земеделския министър Румен Порожанов и председателя на парламентарната комисия по земеделие и храни Десислава Танева.
В оценката на въздействието към проекта за изменение на ЗСПЗЗ е обхваната необходимостта от синхронизиране на националното законодателство с Договора за функционирането на ЕС относно правото на установяване и свободното движение на капитали. Оценката на въздействието обаче не разглежда и не идентифицира рисковете, произтичащи от отпадането на разпоредбата на чл. 3в от ЗСПЗЗ. Анализирането на тези рискове, имащи фундаментален характер по отношение на развитието на пазара на земеделска земя и земеползването в България, е от първостепенна важност при предприемането на законовата промяна, се посочва в позицията.
Премахването на условието за уседналост на физическите и юридическите лица за придобиване на право на собственост върху земеделски земи на практика ще подпомогне нахлуването на мощни инвестиционни компании и хедж фондове на българския пазар на земеделска земя. Известна е тенденцията за засилващото се в последните години негативно влияние на регистрираните и действащи у нас инвестиционни фондове в резултат на експанзивното им участие и нарастващи печалби от търговията със земеделска земя.
Спекулативната дейност на тези дружества рефлектира върху оскъпяването на наемните и продажни цени на земеделската земя, предизвиква пазарни изкривявания и ограничава достъпа на земеделските стопани до производствения ресурс, като най-засегнати са младите фермери и по-дребните стопанства.
По данни на Националния статистически институт цената на земеделската земя се е повишила над два пъти и половина за последните десет години, като в някои области на страната достига рекордни стойности. Свободният достъп на установени в друга държава членка физически лица и корпорации до придобиване на собственост върху земеделски имоти ще засили ръста на цените и ще влоши перспективите за развитие на стопанствата, съответно и на земеделския сектор като цяло.
Имайки предвид, че по-голямата част от обработваемата земя в страната е наета, дейността на ползвателите-земеделските производители - е зависима от възходящото движение на нейната стойност и съответно – е силно уязвима на агресивно навлизане на капитали на пазара. Като добавим и тенденцията за намаляващата рентабилност и конкурентоспособност на българските стопанства, спрямо тези в старите държавите членки (в резултат на редица фактори, сред които високите разходи за земеползване, по-ниските нива на подпомагане и др.), условията за земеделие ще се превърнат в непосилни.
От друга страна, въпреки че ценовите равнища на земята са твърде високи в национален аспект (ниска възвръщаемост на инвестиции в земеделска земя), на ниво ЕС те са сред най-ниските. Затова са съвсем реалистични очакванията за нарастване на интереса на външни инвеститори към закупуване на евтина и плодородна българска земя.
Не бива да се пренебрегва също така и рискът от увеличаване на корупционните практики, които ще бъдат поощрени от привлечените външни апетити, в случай на пълна либерализация на пазара. Тук сред основните движещи фактори е промяната на предназначението на земеделските земи, с цел използване за други цели.
Следва да се вземе под внимание, че Европейският парламент също изрази загриженост и тревога, във връзка с изкупуването на земеделски земи от инвеститори извън земеделския сектор и лица, занимаващи се с финансови спекулации (застрахователни дружества, пенсионни фондове, и др.). В приетата Резолюция на Европейския парламент от 27 април 2017 г. за актуалното положение във връзка с концентрацията на земеделска земя в ЕС се дава отговор на въпросите как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята и се дават препоръки държавите членки да използват инструменти за регулиране на пазара на земя, като заимстват опита и успешните модели на други държави членки като например преимуществено право на изкупуване, задължение за обработване на земята, ограничения върху правото на закупуване от страна на юридически лица и др.
Редица държави членки прилагат защитни механизми срещу спекулативната дейност на инвестиционните фондове. Съществуващите регулации във Франция и Австрия, например, не влизат в противоречие с основните права и свободи, гарантирани от правото на Европейския съюз, но осигуряват контрол върху ползването на земеделската земя по предназначение. Затова са създадени - специални публични агенции, които регулират пазара на земеделски имоти, включително чрез максимален праг на рентата (Франция), въвежда се специален разрешителен режим с условието за извършване на земеделска дейност (Австрия). И в двете страни е уредено преимущественото право на фермерите на закупуване на земеделска земя.
От държавите членки, срещу които Европейската комисия е задействала наказателна процедура, почти всички продължават да прилагат предпазни мерки срещу спекулативното придобиване на земя от чужди граждани (изключение прави Литва). Нещо повече, въпреки заплахата от санкция, в последните три години Полша, Словакия, Унгария и Латвия допълват законодателството си в тази посока.
Някои от техните модели могат да бъдат заимствани, тъй като биха поставили бариери пред спекулативните практики. В Полша и Унгария част от изискванията за достъп до закупуване и наемане на земеделска земя са свързани с доказване на квалификация, опит и регистрация като земеделски стопанин.
Словашката република приема конституционна промяна през 2017 г., с цел протекция на земеделската земя, съгласно която земята е дефинирана като „незаменим и невъзобновяем природен ресурс, обект на специална защита от държавата и обществото“. Промяната позволява прокарването на закони за регулиране на правото на придобиване на земеделска земя. Също тази година латвийският парламент одобри условия, на които физическите и представляващите юридически лица трябва да отговарят, за да имат право да закупуват земеделска земя – удостоверение за гражданска регистрация в Латвия за граждани на ЕС, ЕИЗ или Швейцария, и свидетелство за владеене на латвийски език. Отделно от това, в Полша, Унгария и Латвия, специализирани органи контролират дали закупената земя се използва за земеделски цели, т.е. дали реално се обработва.
Спазването на ангажиментите на България, произтичащи от Договора за функционирането на ЕС, предполага наличие на ефективни защитни механизми, които да възпират спекулативния интерес на инвестиционните дружества. Отчитайки спецификата на пазара на земеделска земя, на този етап страната ни не е подготвена за пълно либерализиране на режима на достъп до земеделска земя на физически и юридически лица от други държави членки.
Позовавайки се на чл. 21 от Конституцията на Република България, а именно:
(1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон,
НАЗ приканва изпълнителната и законодателната власти да отхвърлят Законопроекта за изменение на ЗСПЗЗ и отпадането на условието за уседналост, разписано в чл. 3в, във връзка с придобиването на собственост върху земеделска земя.
Земеделската земя е ограничен, невъзобновяем, незаменим и сред най-значимите за човечеството естествени ресурси. В този смисъл, собствеността върху земеделската земя е от стратегическо значение за нашата страна, както по отношение на земеделието и икономиката, така и за националната сигурност. Тук е ролята на властимащите, на база делегираните им правомощия, да предприемат отговорни и разумни действия за защита на българските земеделски производители и националните интереси.
