Когато начинаещият цветар рисува във въображението си своята първа градина, с най-голяма вероятност си представя градина, която е залята със слънце. Слънчевата градина е напълнена с всички оттенъци на цветовете на дъгата. Цветната палитра започва с ярките наситени цветове, такива, като оранжевото, червеното и завършва с нежните пастелни тонове – бледо сини, кремави и нежно розови.
За съжаление обаче не винаги можем да постигнем желаната в мечтите си градина. Често се случва действителността да ни предлага други условия, в които да настаним растенията си. Но и тази градина не отстъпва по красота на слънчевата градина, но нейната красота е друга, нейната красота е в елегантността – става дума за сенчестата градина. Вероятно няма да сбъркаме, ако предположим, че сенчестата градина предизвиква у много хора вътрешна тревога, ако не страх и неприязън. Впрочем, по-добре е да се съсредоточите върху това, какво може да ви предложи сенчестата градина, отколкото върху това, какво не може.
В знойните летни дни сенчестата градина е прекрасно убежище от палещите лъчи на слънцето и мъчителните жеги, оазис в ландшафта, в това време, когато слънчевата градина може да бъде много изморителна. В средата на лятото само един поглед към сянката може да предизвика облекчение. И в момента, когато вие осъзнаете, че сенчестата градина може да изиграе своята забележителна роля като контраст и убежище, то това, което е било обикновено моментално се превръща в приятна грижа!
Първото нещо, което трябва да знаете за сянката е, че има различни видове сянка. Условно сянката може да се раздели на три категории: добрата сянка (светлата, разсеяна сянка), лошата сянка (дълбоката сянка) и ужасната сянка (тъмната страна на стените). Добрата сянка може да бъде напълно приятна, лошата често може да се превърне в добра, а ужасната сянка се среща рядко. И дори в случаите на най-лошия вариант има много начини, по които да направите силно засенченото място красиво.
Какво е тъмата?
Сянката е място, което получава по-малко от 4 часа директна слънчева светлина в денонощие. Сенколюбивите растения предпочитат да получават колкото се може по-малко светлина на ден. За тях са подходящи утринните или вечерните лъчи на слънцето, но е и обедните. Сенколюбивите растения се чувстват прекрасно в условията на разсеяна сянка. Желателно е на засенчената ограда или стена да попадат слънчеви лъчи в продължение на няколко часа сутрин и вечер.
Още един факт за сянката: сянката се движи с течение на деня така, както слънцето се движи по небето. Затова точното оценяване на количеството сянка и слънце на един участък е винаги много трудно. Няма обаче да е излишно все пак да проведете наблюдения как се движи сянката във вашата градина.
Сега, след като представихме в общи черти какво представлява сянката, ще преминем към по-детайлно описание на различните видове сянка.
Добрата сянка
Добрата сянка може да се определи като сенчесто място, където слънчевите лъчи се срещат сутрин или вечер, където в течение на деня светлината е разсеяна, където през цялото време обаче е достатъчно светло. Такъв тип сянка е приемлива за много различни растения. Добрата сянка може да бъде за вас “задачка”, която много лесно да решите. Болшинството сенколюбиви растения ще цъфтят добре в условията на добра сянка.
Разсеяната сянка е смес от слънце и сянка. Такава сянка се образува под растящи наблизо широколистни дървета. В условията на разсеяна сянка се чувстват добре горски растения, които в общия случай, не получават преки слънчеви лъчи. Разсеяната сянка обикновено е по-широка от короната, която я образува. Към растенията, които растат добре на разсеяна сянка, се отнасят такива растения като аквилегията, дивата теменужка, хойхерата, ариземата, хостата и др.
Лошата сянка
Лошата сянка е гъстата сянка, която постоянно цари там, където никога не попадат преките слънчеви лъчи. Това е такова място, което е все пак осветено, но не дотолкова, че да има такива усложняващи фактори, като силно развитата повърхностна коренова система на дърветата. В следствие на малкото количество светлина тук е доста по-сложно да си направиш леха.
Всичко споменато не означава, че вие трябва да се избавите от плътната сянка, тъй като в знойното лято такава сянка може да бъде истинско спасение. В плътната сянка ще растат само горски растения. Трябва да обърнете внимание на дървета и храсти с интересни листа. Лехата на силна сянка не трябва да се засажда плътно и голите открити участъци се препоръчва да се посипят с мулч, тогава лехата ще изглежда завършена. Добър компромис за такъв участък ще станат и ранните пролетни растения, които цъфтят до момента, в който се развият листата на дърветата. Не забравяйте също така и за пейките или другите места за почивка, които ви позволяват напълно да се насладите на горещия летен ден.
Ужасната сянка
Участъкът, който не просто е засенчен, а е действително тъмно е най-сложният тип сянка за цветарството. Тези участъци въобще не получават слънце, в това число и разсеяна слънчева светлина. Такива участъци обикновено са резултат от комбинация от стени или огради с дървета. И ако в случай на лоша сянка резитбата може да даде някакъв добър резултат, то тук подкастрянето няма да е от полза. Можете да замените плътната ограда с кована или дървена, което малко да подобри ситуацията.
На такива участъци, като правило, не растат много растения. На силно засенчени участъци е целесъобразно да се използват малки архитектурни форми. Може да се направи и място за почивка или да се изгради някакъв воден обект. Тук могат да се наредят статуи, градински мебели, контейнери.
Ако садите нещо под дърветата, то приемете корените им за даденост. Впрочем не всички корени са еднакви. Дърветата с относително дълбоки корени, такива като дъба, позволяват мястото под тях да се усвои. Дърветата с дълбоки корени позволяват площта да се копае и сади. Дърветата с корени, които се намират близо до повърхността попадат под категорията ужасна сянка. Когато искате да облагородите мястото под тях, трябва да сте внимателни с избора на растения. Такива дървета, като клена, брезата и бука има повърхностни корени и ако искате да си направите леха под тях, то трябва да насипете почва върху корените им. Но и тук има опасност: първата е, че корените скоро ще прораснат и през тази почва, и второ, корените на тези дървета дишат, а допълнителният слой почва съкращава достъпа на кислород и отслабва дърветата.
Последната сложност, която можете да срещнете при ужасната сянка, са дървета, клонките на които са разположени много ниско. Обикновено това се случва при вечнозелени растения, клоните на които могат да бъдат на разстояние до половин метър от почвата. При този случай можете да мислите само за мулчиране. Препоръчва се слоят да е 5-10 см, не повече. При такъв слой мулч вие ще решите въпроса с плевелите и ще подобрите естетическият вид на площадката си.