Един лесен, евтин и ефективен начин за повишаване на плодородието на почвата е засяването на сидерати. Най-често за тези цели се използват бобови растения – грах, лупина, фий, сладка детелина, леща, люцерна.
Могат да се отглеждат и други култури:
– кръстоцветни (синап, рапица, маслодайна ряпа, кресон);
– зърнени (ръж, овес, ечемик, пшеница);
– фацелия, елда, лен, амарант.
Различните сидерати изпълняват различни функции.
Например, ако на участъка има много телени червеи, тогава не трябва да се сеят зърнени култури. Не бива да се сее синап, рапица и репички в близост до зеле, защото привличат кръстоцветни бълхи и други общи вредители. Кръстоцветните сидерати повишават киселинността на почвата и повишават риска от появата на кила (рак по зелето).
Следователно, за да може сидератните растения да донесат само ползи, необходимо е да се познават техните функции и да се подбират правилно културите. Не трябва да забравяме и това, че те също се нуждаят от допълнително подхранване.
Сидератите могат да се сеят през целия топъл период на участъка, а дори между редовете. Така почвата няма да остане празна и да деградира. Някои култури могат да се сеят дори през зимата – фият ще поникне бързо след затоплянето и ще развие обилна надземна част за кратко време.
Полезните функции на сидератите
Отглеждането на сидерати носи ползи за:
– увеличаване на запасите от органична материя в почвата;
– подобряване на структурата на почвата, защото кореновата им система прониква в нея и я разрохква;
– увеличават запасите от азот;
– активират полезната микрофлора;
– потискат развитието на патогенната микрофлора;
– превръщат минералните съединения в достъпна за растенията форма.
Сидератите, както всички растения, поглъщат азот, фосфор, калий, магнезий и други хранителни вещества от почвата, но след това ги връщат обратно в достъпна форма. Оказва се, че те извършват един кръговрат на част от тези вещества, а зеленчуковите и овощни култури усвояват храна от почвата с реколтата си година след година.
За компенсиране на тези загуби е необходимо сидератите да се подхранват с минерални торове веднъж или два пъти по време на отглеждането. Те ще ги „пуснат в обращение“, като ги превърнат в достъпна органична материя.
Разбира се, сидератите могат да използват остатъците от минерални торове, които сме внасяли по-рано. Например суперфосфатът се усвоява само около 30% за сезон от отглежданите култури, но останалата част може да осигури хранителна среда за сидератите, които от своя страна ще го върнат в достъпна форма.
След подобно „зелено торене“ можем да засадим най-взискателните култури – краставици, тиквички, тикви, патладжани и др.
Друга причина за засяване на сидерати е способността им да превръщат фосфатите в достъпна форма, която е най-силно изразена при ръжта, фацелията и кръстоцветните – маслодайна ряпа, рапица, синап. Ако в почвата преди засяването им не са внесени фосфорни торове, тогава те просто няма да изпълняват една от важните си задачи.
Внасянето на фосфорни торове преди засяване на сидератите е много важно, защото носи много ползи. Без минерално торене на бедни почви добра реколта не може да се получи. Сидератите не само ще я обогатят, но ще превърнат хранителните вещества в достъпна форма.
