Начало » Новини » Страната
06.10.2017 г.

Очаква се лек ръст в производството и търговията със зърно и маслодайни култури до 2022 година

При ниски цени
Очаква се лек ръст в производството и търговията със зърно и маслодайни култури до 2022 година

В септемврийския си доклад Центърът за икономически анализи на селското стопанство (САРА) към Института по аграрна икономика в София актуализира 5-годишните си средносрочни предвижданията си за производството и търговията до 2022 г. при 5-те най-важни зърнени и маслодайни култури в България – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица. Разгледани са световните тенденции в двата сегмента заради прякото им влияние върху производството и търговията със зърнени и маслодайни култури у нас.

В стойностно изражение през последните години стойността на брутната продукция от сектор „Зърнени и маслодайни култури”в страната  възлиза на над 3,6 млрд лв. при стойност на брутната продукция от цялото селско стопанство около 8 млрд. лв. Тези цифри категорично потвърждават доминиращата роля на сектора, неговото значимо място в земеделието на страната и влиянието върху другите отрасли и селските райони, констатират от САРА.

Обновените предвиждания на САРА се базират на данни за производството, търсенето, предлагането, търговията и цените в периода 1989-2016 г. Целта е на базата на историческите данни, както и на последната налична информация за секторите да се направят предвиждания за развитието на ключови показатели до 2022 година. Тези ключови показатели включват както основните елементи на баланса, така и цените, площите, добивите, разходите и приходите. Под внимание са взети и очакванията за развитието на българската икономика като цяло, тъй като задават рамката за функциониране на стопанствата и влияят върху търсенето на земеделски продукти.

Моделът на САРА работи с около 10 ключови макроикономически показатели - реколтирани площи, добиви, производство, потребление (за човешка консумация, за семена, индустриална употреба), търговия (внос и износ), както и цени. Техните стойности се вземат от различни външни източници. Поради използването на различни източници, направили прогнози за едни и същи макроикономически показатели за страната, се извършва осредняване.

Основните източници на данни, използвани в модела, продължават да бъдат  българският Националенстатистически институт, министерството на земеделието, храните и горите на страната, статистическата служба на Европейския съюз „Евростат”, Институтът за изследвания на политиките в секторите на храните и селското стопанство (FAPRI) към университетите на щатите Айова и Мисури, Организацията за земеделие и прахрана към ООН и министерството на селското стопанство на САЩ, както и експертен подход с теренни проучвания и представителни стопанства. Освен това са използвани прогнози на IHS Global Insight, на Европейската комисия, Световна Банка, Euromonitor, както и други национални източници.

В отворените икономики освен националните макроикономически показатели върху търсенето и предлагането оказват влияние и външни показатели. Преобладаващата част от макроикономическите индикатори са екзогенни и се работи с известни условности, които могат да доведат до разминаване в последващите действителни стойности, а това неминуемо предизвиква верижни грешки в пропорционална степен при моделирането, застраховат се от САРА.

Важно при осъществяването на моделирането и прилагането на изградените частично равновесни модели освен предвижданията за икономическия растеж и инфлацията в България са и очакванията за нивата на валутните курсове, които са от решаващо значение за международната търговия, а зърнените и маслодайните култури са основна част от земеделския износ на страната ни. Според предвижданията на САPА, базирани на прогнози на IHS Global Insight и експертни оценки, валутният курс лев/долар ще се понижава, като доларът се очаква да се върне на нива от преди 2015 г. Това е и пряко свързано с обвързаността на българския лев с еврото. Силният щатски долар през последните няколко години оказва неблагоприятно влияние върху конкурентоспособността на САЩ в международната търговия, но за сметка на това подобрява позициите на еврозоната и на страните, обвързали валутата си с еврото.

Влиянието на валутните курсове се увеличава и от руската рубла и украинската гривна. През 2016 г. ролята на тези 2 страни на световния пазар със зърнени и маслодайни култури нарасна, като Русия се превърна в най-големият износител на пшеница, и техните отслабени през тази кампания валути се отразиха на цените, особено в Черноморския регион.

 

Тенденции в производството и търговията със зърнени и маслодайни култури в световен мащаб

 

Световното производство на пшеницата и царевицата през селскостопанския сезон 2016/17 г. беше по-високо от предходния сезон, което доведе до увеличаване на запасите. В резултат на това цените останаха относително слаби, особено при зърнените култури. Според 10-годишните предвиждания на Центъра за икономическо развитие на университета на щата Невада реколтата през сезон 2017/2018 г. ще е стабилна и ще се характеризира с висок добив. Анализаторите изтъкват, че макар при повечето полски култури движението на цените надолу от най- високите им нива през сезон 2012/13 г. да е приключило, през тази година балансирането на предлагането и търсенето продължава да води до колебания в цените на селскостопанските стоки на световните пазари.

По данни на министерството на селското стопанство на САЩ съвкупното производство на пшеница през дезон 2017/18 г. се очаква да намалеее от 754 млн. тона на 740 млн. тона. Най-голямо се прогнозира да бъде намалението в самите САЩ – около 13 млн. тона, главно заради отказа на фермерите от отглеждането на пшеница на фона на ниските цени. В останалите региони нещата са в нормално състояние, като ЕС се очаква да възстанови реколтата си след спада от миналата година и тя да достигне 150 млн.т. Световният износ на пшеница се очаква да се повиши до 178,02 млн. тона. Очакванията са и за високи нива на крайните запаси от пшеница – 260,60 млн. тона, което ще продължи да държи цените на културата на сравнително ниски нива. През последните години поради големия обем на производство и сравнително по-ниските цени пшеницата се търси и за изхранване на животните. Очаква се още поне 2 години цените на пшеницата да са на по-ниски нива при настоящото свръхпредлагане, а нормалната ценова връзка между пшеница и царевица да бъде възстановена.

При ечемика световната конюнктура е към още по-изразен спад. Той се дължи на по-слабия добив и на свиването на площите. Производството на годишна база вероятно ще падне с около 7% до 137 млн.тона. Слабото търсене поддържа цените сравнително ниски. Площите с ечемик плавно намаляват след средата на 90-те години, когато световното производство е достигало 180 млн. тона.

Производството на царевица в световен мащаб бе на рекордно ниво през сезон 2016/17 г., което е в състояние да задоволи световното търсене и вероятно ще доведе до значително увеличение на крайните запаси, а цените се очава отново да се понижат леко тази година. Съвкупното производство на царевица в света през сезон 2017/18 г. се очаква да бъде около 1,03 млрд. тона, което е с 4% по-малко от предходната година, но с 8% по-високо от периода 2010- 2015 г. Производството в САЩ се очаква да достигне 362,09 млн. тона. В другите основни страни производители също се очаква стабил- на и висока реколта – Аржентина (40 млн. тона), Бразилия (95 млн. тона), Китай (215 млн. тона). В ЕС производството се очаква да е около 61,6 млн. тона. Очакванията са крайните запаси да са около 200 млн. тона, което е под нивото в края на миналия селскостопански сезон.

Глобалното производство на маслодайни семена през сезон 2017/18 г. се очаква да възлезе на 573.9 млн. тона. Добри са прогнозите за реколтата от слънчоглед в Украйна, както и от соя в Китай и Бразилия. Очакванията са за по-слабо производство на рапица в Австралия. Както и при зърнените култури, цените на маслодайните семена ще останат доста под предишните пикови нива.

Производството на слънчоглед в световен мащаб ще достигне исторически рекорд през сезон 2017/18 г. с обеми от 47,4 млн.т. Само за последните 5 години световното производство е нараснало с над 20%, главно в Черноморския регион. От министерството на селското стопанство на САЩ прогнозират, че консумацията на растителни масла в световен мащаб ще продължи да нараства. Макар да няма увеличение в реколтираните площи със слънчоглед през миналия селскостопански сезон, предвижданията са за по-висок среден добив.

По данни на министерството на селското стопанство на САЩ световното производство на рапица ще е около 72,1 млн.тона. Стабилното търсене и много високите цени от миналата година доведоха до разширяване на засетите площи. Според първоначалните предвиждания силен ръст се очакваше в Канада, но впоследствие прогнозата на министерството на селското стопанство на САЩ бе актуализирана и се очаква увеличение до 19 млн.т. (при 18,6 млн. лв. през 2016 г.), а в Украйна – до 2,2 млн. тона от 1,2 млн. тона през 2016 г. В големите производствени райони рапицата се конкурира с пшеницата и ечемика за площи, но от гледна точка на търсенето продуктите от рапица се конкурират с останалите маслодайни семена, а цената ѝ на световните пазари обикновено е свързана с тази на соята. Световното производство на соя влияе върху цените на всички маслодайни семена, тъй като тя е доминираща в тази категория. Разширяването на производството на соя в Южна Америка ще запази натиска върху цените не само на тази маслодайна култура, но и на останалите в средносрочен период.

Цените на фуражите, базирани на тези култури, се влияят както от високата степен на заместване между тях, така и от цените на други основни компоненти на фуражите. С поевтиняването на зърнените култури цените на фуражите се движат надолу дори при увеличаване на животновъдното производство (т.е. при растящо търсене). По-ниските цени на зърнените култури обаче позволяват на маслодайните семена да се конкурират за площите с тях. Това води до повишаване на интереса към отглеждането на соя, рапица и слънчоглед в световен план.

Предвижданията на Центъра за икономическо развитие към университета на щата Невада и на Института за изследвания на политиките в секторите на храните и селското стопанство са средните добиви от основните зърнени и маслодайни култури да продължат своя ръст в дългосрочен план. Според предвижданията производителността ще се увеличава с около 1% годишно, малко повече от темпа на растеж на населението в световен мащаб, който се очаква да спадне под 1% годишно след 2020 г.

 

Предвиждания за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни култури в България

 

Площи

През 2013 година площите с основните зърнени и маслодайни култури, отглеждани у нас и обект на настоящия анализ, достигат връх. Общият размер на реколтираните площи достига почти 3 млн. хектара (61% от използваната земеделска площ на страната). Още през следващите години този размер е по-малък, а през 2016 година са реколтирани 2,75 млн. ха. Предвижданията са до 2022 година общият размер на площите със зърнени и маслодайни да не надвишава 2,85 млн. ха. Пиковата стойност от 3 млн. ха е трудно достижима в настоящите условия поради фактори от пазарен, производствен и стопански характер – задържане на цените на ниски нива, сериозна конкуренция на пазара на зърнени и маслодайни култури от изток и прилагане на схеми за подпомагане, които поставят ограничения върху обработваемите земи (Екологично насочени площи и други схеми, подкрепящи конкурентни производства). Допускайки нормални климатични условия, не може да се очаква разширяване на площите със зърнени и маслодайни през следващите години поради настоящата пазарна конюнктура (високи преходни запаси, ежегодни стабилни и високи реколти, които водят до сравнително ниски световни цени). Производствените сигнали, задавани от прилаганите политически мерки за насърчаване на отглеждането на протеинови култури и други, допълнително ограничават площите, които могат да бъдат използвани за отглеждане на зърнени и маслодайни култури.

Същевременно не се очаква площите да намалеят значимо. Независимо че се очаква спад в доходността от споменатите култури, те към момента нямат сериозна алтернатива, а направените инвестиции от страна на земеделските производители през предишните години ще поддържат тези нива. Това, което прави силно впечатление в моделирането, е, че се показва ниска еластичност на доходността и възвращаемостта от производството към общите площи със зърнени и маслодайни култури. Този фактор играе по- съществена роля при вътрешното разпределение на площите между разглежданите 5 култури, но влияе слабо върху промените в общите площи. Именно специализацията, направените инвестиции, натрупаният опит, постигнатата сигурност и високият риск в другите производствени алтернативи работят в полза на придържане към постигнатата производствена структура.

По отношение на разпределението на тези общи площи по отделни култури съгласно предвижданията на CAPA не се очакват резки промени. При маслодайните култури поради предвижданите благоприятни пазарни условия се очаква възстановяване на интереса за отглеждане и ръст в засажданите и реколтираните площи с рапица (в периода 2017-2022 г. – средно по 182 хил. ха. годишно). Подобна е тенденцията и при слънчогледа, като средният размер на реколтираните площи за периода 2017-2022 г. е 823 хил. ха. Този размер е близък и до средния размер на реколтираните площи през последните 3 години (2014-2016 г.).

При зърнените култури предвижданията за следващите 5 години са за запазване на пшеницата от около 1,18 млн.ха годишно, като не се очаква намаление на размера на реколтираните площи. Ръст спрямо предходната година се очаква в площите, засявани и съответно реколтирани с царевица, като през 2016 г. те са 407 хил. ха. Предвижданията на САРА са през следващите 5 години площите с царевица да се увеличат до средно 455 хил. ха, като през 2022 г. ще са 476 хил. ха, особено ако се постигне напредък с решаване проблемите с напояването. Благоприятната пазарна конюнктура, разнообразното приложение на готовата продукция (за фуражи, човешка консумация и голям дял за индустриална употреба), както и очакваните цени и възвръщаемост са сред основните фактори за очаквания ръст на отглеждането й.

Най-неблагоприятни са очакваният за площите с ечемик. Като цяло се наблюдава отслабване на интереса за отглеждане на ечемик както в България, така и световен план. Ниските цени и рекордните реколти от пше- ница в световен мащаб я превръщат в търсена фуражна суровина, като по този начин се оказва силна конкуренция на ечемика. Съгласно предвижданията през 2022 г. реколтираните площи с ечемик ще са почти 10% по-малко от тези през 2017 г. (161 хил. ха. през 2016 г. и 146 хил. ха. през 2022 г.).

Средни добиви

Добивите при земеделските култури варират, често значително, от година на година. Средните добиви зависят както от използваните семена и прилаганата агротехника, така и от специфичните климатични условия, проявяващи се през стопанската година. При моделирането на САРА добивите представляват функция на тенденциите в агротехниката и на валежите през ключови месеци. Но моделирането на добивите се оказва много по-сложна функция, в която участват и други климатични показатели.

Предвижданията за добивите за бъдещите години се правят както на база тенденциите в агротехниката, така и на средните стойности на валежите от 1970 до 2016 г. Историческите данни за валежите показват, че в най-новата история на България след 1990 г. няма определена честота на засуша- ванията, като такива са отчетени през 1992, 1997, 2000, 2003, 2007 и 2012 г. Тогава са регистрирани и по-ниски добиви както при зърнените, така и при маслодайните култури. С оглед логиката на анализа може да се предположи, че до година-две може да се случи нова по-сушава година. Тогава обикновено добивите падат в сравнение със средните за периода с около 25% при пшеница и ечемик, 50% при царевицата и 30% при слънчогледа.

Средните добиви у нас са все още по- ниски от средните за ЕС и света, което дава допълнително основание за предвиждане за ръст. Увеличението на средните добиви без увеличение на разходите за производство създава предпоставки за поддържане конкурентоспособността на това производство при настоящата ценова конюнктура и прогнозираното развитие на световните пазари.

Според предвижданията на САРА през тази година средните добиви на пшеницата ще са подобни на тези през 2016 г., като ще са от порядъка на 4,7 тона на хектар. Най-голям ръст през 2017 г. в сравнение с миналата се очаква при царевицата (18%). При потенциално увеличаване на на- появаните площи в страната може да се очакват и по-добри добиви от царевицата. При настоящите условия предвижданията са за средни добиви от 5,9 – 6 т./ха годишно. При слънчогледа добивите през периода се предвижда да са средно 2,35 т./ха, като през 2022 година се очаква да достигнат 2,46 т./ха.

Производство

Брутната продукция само от пшеница формира над 17% от брутната продукция в селското стопанство през 2015 г., царевицата допринася с 9,4%, а слънчогледът осигурява почти 16%. Произведените количества от 5-те разглеждани култури ежегодно зависят от засетите и реколтирани площи и получения среден добив от единица площ. Ежегодният ръст на реколтираните площи до пика през 2013 г. позволяваше достигането на значителни количества, а по-високите средни добиви на някои от културите (царевица и рапица) през 2014 г. например допълнително доведоха до ръст в производството дори над този от 2013 г..

И при зърнените, и при маслодайните култури производство нараства чувствително в сравнение с предприсъединителния период към ЕС, което е в съответствие с нарастването на дела, който този сектор заема в структурата на общата брутна продукция от растениевъдство и селско стопанство. Увеличението на производството при зърното и маслодайните култури се дължи на ръста в реколтираните площи, както и на по-добрата ценова конюнктура. За сравнение изкупните цени на зърното през 2016 г. са с около 13% по-високи от тези през 2006 г., докато при маслодайните те са с около 47% по-високи. Важен принос за нарасналото производство при тези култури идва и от подобрената агротехника, както и от благоприятните климатични условия през целия този период. Навлизането на нови сортове също допринася за увеличаване на производството.

Настоящата година е пример за това как благоприятни климатични условия – закъснелите валежи – допринасят за постигането на рекордно високи добиви на пшеница от единица площ в определени райони. През 2018 г. се предвижда по-слабо производство в сравнение с тази, което се дължи на по-слабите добиви. При негативен сценарий, при който може да има по-рязко засушаване, може да се стигне и до още по-голямо намаление на производството с още около 15-20%. Вероятността това да се случи се очертава повишена и причината за това допускане е повторяемостта на засушаванията, редуващи се на периоди между 4-5 години.

Предвижданията на САРА за размера на производството от разглежданите култури се базират на предвижданията за динамиката на средните добиви и реколтираните площи. Най-голям ръст в производството към 2022 г. се предвижда при царевицата и слънчогледа, а най-слаб при ечемика, който се очаква да загуби в следващите години най-голяма част от площите си, а оттам – и производството си.

Пазарна конюнктура

България е нетен износител на земеделски продукти, като зърнените и маслодайните култури заемат основната част от този износ след влизането в ЕС през 2007 г. Делът на износа и вноса на България в световната търговия не позволява страната ни да играе ролята на лидер при определянето на цените. Имайки предвид, че ЕС е най- големият ни търговски партньор и същевременно е сред основните ни конкуренти в износа на пшеница и царевица, е основателно да се допусне, че цените в България са свързани с цените в ЕС.

Динамиката на цените на международните пазари оказва пряко влияние върху цените на зърнените и маслодайните култури на вътрешния пазар. България изнася под една или друга форма между 50 и 70% от произведените зърнени и маслодайни семена, което я поставя в силна зависимост от глобалната пазарна конюнктура. Очакваната добра реколта през селскостопанския сезон 2017/18 г. ще задържи световните цени на сравнително ниски нива, далеч от рекордните за сезон 2012/13 г.

Предвижданията за изкупните цени от място (пшеница – североизточна България, царевица, слънчоглед – северно-централен район, ечемик и рапица – югоизточен район) за настоящия сезон 2017/18 г. у нас са за 280 лева за тон, при ечемика - 255 лв./т., около 630 лв./т. за слънчогледа и 670 лв./т. за рапицата, а цените на царевицата се предвижда да са около 280 лв./т. Тези цени са по-високи от миналия сезон, като единствено при слънчогледа може да се очаква спад. Трудна година се очертава за цената на слънчогледа, което се дължи на силната конкуренция на европейския пазар от страна на украинския слънчоглед и олио. Отпадане на митата за украинско олио в ЕС потиска цените и това се отразява на вътрешния пазар у нас, като през септември 2017 г. в началото на жътвата цените паднаха под 550 лв./т., припомнят от САРА

По отношение на средносрочните предвиждания за движението на цените очакванията са те да намаляват и при 5-те разглеждани култури през периода 2017-2022 г. в сравнение с периода 2012- 2016 г. Това се дължи на необичайния ръст, който постигнаха цените в периода на големия бум между 2011-2014 г., дължащо се на засушаванията и като цяло по-ниски производствени нива в света. Очакваните цени през следващите 5 години при пшеницата, ечемика и царевицата ще бъдат на нива, близки до тези през периода 2007-2011 г. Малко по-високи са очакванията за цените през следващите години в сравнение с тези от 2007-2011 г. при маслодайните култури, но специално при слънчогледа може да има известно надценяване.

Разбира се, в случай на неочаквани климатични условия, които могат до доведат до рязко намаление в размера на реколтата, може да се стигне до сътресения и промени. Все пак дори при известно намаление цените на маслодайните ще са на нива, по-високи от средните за периода 2007- 2011 г., макар че за целия прогнозиран 5-годишен период те ще надвишават средните за 2007-2011 г. Цените на всички култури обаче ще са на нива, по-ниски от средните за периода 2012-2016 г.

Направеният стохастичен анализ за минималните и максимални граници на средногодишните цени на отделните продукти показва, че при пшеницата в периода до 2022 година те биха били между 210-340 лв./т. (с вероятност 94%), ечемика – 185-340 лв./т. (94% вероятност), царевицата – 205-310 лв./т. (94% вероятност). При маслодайните семена долните и горни прагове, в които биха се задържали средните годишни цени, са 400-800 лв./т. за слънчогледа (94% вероятност) и 340-780 лв./т за рапицата (93% вероятност). Стохастичният анализ показва, че при зърнените култури най-ниските и най- високите цени са сравнително еднакво отдалечени от изчислените средни цени. При маслодайните култури ситуацията е различна. При слънчогледа горните граници за евентуално покачване на цените са по-вероятни, отколкото долните равнища. При рапицата понижението на цените може да се окаже по-значимо от достигането на горния таван на ръста.

На световните пазари зърнените и маслодайни култури ще продължат да бъдат сред основните търгувани суровини. През последните 5 години (2012-2016) България изнася устойчиво по средно около 3,5 млн. тона пшеница. Износът на царевица също е в големи размери, следвайки тенденциите в производството. През последните пет години най- много царевица е изнесена през 2014 година – 2,06 млн. тона, а най-малко – през 2012 (1,07 млн. тона). Износът пред 2016 г. е 1,09 млн. тона. Предвижданията за периода 2017-2022 година са за износ от 1,3 млн. тона царевица годишно. Намаляването на производството на ечемик в страната няма да се отрази в рязко намаляване на износа, като той ще е около 420 хил. тона годишно.

През 2012 г. България е на първо място по износ на слънчоглед в света, като в абсолютна стойност количествата се повишават и през 2013 и 2014 г. Предвижданията за износ на слънчоглед до 2022 година са за количества, по-ниски от 2012 година. Това от една страна е свързано с обема на производството в страната, а от друга - с развиване на преработвателните мощности у нас и производството на слънчогледово масло. Това е добре за развитието на сектора, тъй като ще допринесе за повишаване на добавената стойност от земеделското производство

При подготовката на предвижданията за потреблението на основните зърнени и маслодайни култури за изхранване на животните под внимание са взети и актуализираните предвиждания за развитието на животновъдството в страната. По-ниските цени на зърнените култури през последните години и високите добиви доведе до разширяване на употребата на зърно за фуражи. Развитието на птицевъдството и свиневъдството у нас е предпоставка за увеличаване употребата на по-богати на протеини фуражи. Тук силна е конкуренцията на фуражи, базирани на употребата на соя, която не позволява рязкото нарастване на употребата на кюспе. Най-висок ръст в използването на фуражи за животновъдството се очаква да има при царевицата. Увеличението на използваната царевица за фуражи в периода 2017-2022 г. се очаква да бъде с около 20% в сравнение с предходния 5-годишен период. Известно намаление в използването за изхранване на животните може да се наблюдава при ечемика – с 1/% в сравнение с периода 2012-2016 г. Този спад се обяснява с оценките за понижение на общото производство на ечемик.

Производството и използването на кюспе в страната ще зависи от количествата на преработеното семе, като за периода 2012-2016 г. преработката възлизаше средно на около 850 хил.т. През следващите години може да се очаква преработката на слънчогледово семе в страната да се повиши до над 1,1 мил. тона, което заедно с по- високото търсене на кюспе в животновъдството ще повиши неговото потребление за фураж.

 

Изводи

 

Като цяло високите нива на преходните запаси на разглежданите култури на световния пазар поддържат цените на сравнително ниски нива и не се очаква сериозен ръст. Фактът, че българските цени следват световните, ще продължи да определя и ценовите нива в страната.

Износът на 5-те култури ще остане стабилен и може да се очаква, че за средносрочен план ще има значителен принос при формиране на положителен външнотърговски баланс от земеделските стоки у нас.

Основните предизвикателства в краткосрочен и средносрочен хоризонт за българските зърнопроизводители са контролиране на разходите и увеличе- ние на добивите, което е от стратегическо значение при спад и колебания на цените.

Директните плащания в българското земеделие са важен буфер за посрещане на спад в приходите или ръст в разходите в зърнопроизводството, но освен тях другите инструменти за управление на риска (производствени, технологични и застрахователни) не са достатъчно разпространени. Това застрашава тези производители както от неблагоприятни природни условия (при повишена вероятност за такива в следващите 1-2 години на база повторяемостта на такива периоди), така и от ценови катаклизми.

 

Докладът е изготвен в рамките на напроект “Засилване на аналитичния и публичен капацитет на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство”, подкрепен от Фондация “Америка за България”. Негови автори са доц. д-р Божидар Иванов и д-р Емилия Соколова, а консултанти чрез асоциираното партньорство с Изследователския институт по храни и аграрна политика на Университета на щата Мисури – проф. д-р У. Майерс и д-р Дж. Бинфийлд.

Всички становища, констатации, и/или изводи, изразени в тази публикация, са на авторите и не отразяват непременно позицията на САРА и фондация „Америка за България”.

Очаква се лек ръст в производството и търговията със зърно и маслодайни култури до 2022 година
4184

Последни материали
Виж
Делови срещи
България и Германия ще си сътрудничат в намирането на зелени практики
Търговете за 2020 г. ще се открият в края на ноември
Догодина в Югозападна България ще се добият 1,111 млн. кубика дървесина
В Атина преди дни
Шефът на агенцията по рибарство Галин Николов стана координатор на групата за Черно море
Институт по земеделие в Карнобат
Зимен фуражен ечемик сорт Ахинора – новост от ССА
Мониторингов комитет на ПРСР
Най-после кредитен фонд от 37 милиона евро по селската програма
Bayer предлага на фермерите да плащат за семената според получените добиви
Свързани материали
Виж
По-ниски изкупни цени на зърнени и маслодайни култури спрямо миналата година
Резултати
Повече зърно и по-малко рапица в ЕС през 2019/20 г.
Нова прогноза на Международния съвет по зърното
Добивът от пшеница в Русия може да е по-голям от септемврийските прогнози
Цените на пшеницата и ечемика в ЕС се покачват подкрепени от рязкото увеличение на износа
Заради силната конкуренция от Черноморския регион
Износът на зърно от Русия намалява
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2019
Essential SSL

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам