Докато през стопанската 2016/17 год. площите с петте основни зърнено-маслодайни култури ще бъдат около 27,2 млн. дка (2,72 млн.ха), прогнозите за следващата стопанска година 2017/18 год. са за леко увеличение до 27,3 млн. дка (2,73 млн.ха.). Това се посочва в месечния доклад на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), представящ прогнозите за производството на пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед, осигуряващи най-високия процент в брутния продукт от земеделие.
Предварителните предвиждания за реколта 2016/17 год. са, че площите с пшеница ще бъдат 11 млн. дка (1,1 млн.ха), с ечемик – 1,5 млн. дка (0,15 млн.ха), с царевица – 4,6 млн. дка (0,46 млн.ха), рапица – 1,8 млн. дка (0,18 млн.ха) и слънчоглед – 8,1 млн. дка (0,81млн.ха).
Намаление се очаква единствено при ечемика - с около 9% и с около 2% при пшеницата.
Предвижда се да има около 8% увеличение на площите със царевица и 3% при рапицата. Тенденцията на нарастване на поризводството на слънчоглед не е отразена, въпреки че агроексперти отдавна предупреждават, че за условията на страната рязкото увеличение на площите ще доведе до сериозно изтощаване на почвите.
Аграрната наука в страната отдавна предупреждава, че годишно в страната трябва да се отглеждат максимум 2,5-3 млн. дка със слънчоглед. Прогнозите за следващата година са за достигане на цели 8 млн. дка, което буди тревога сред експертите.
Според изчисленията на центъра САРА тази година реколтата от пшеница се очаква да достигне 5,83 млн.т., при ечемика – 0,78 млн.т., царевицата – 2,12 млн.т., слънчогледа – 1,63 млн.т и рапицата – 0,53 млн.т.
Световните анализатори сочат, че производството на пшеница в ЕС тази година може да достигне над 155 млн.т. през 2017/18 г. По данни на EК Mars-JRC се очаква по-добра реколта от пшеница, със среден добив от 5,76 т/ха или 7,4% по-висока от тази през 2016 г.
За България добивът вероятно ще бъде по-нисък - 4,56 т/ха.
Очаква се Китай да засеят между 3-5% по-малко царевица и тя, заедно със соята и вероятно рапицата ще бъдат едни от най-печелившите култури за следващия сезон.
Европейският парламент препоръча на ЕК да забрани използването на палмово масло за биогорива до 2020 г., след като стана ясно, че палмовото масло води до 303% повече парникови емисии (за целия цикъл на добиване) в сравнение с фосилния дизел, който заместват.
Очаква се рекордна с 11% на годишна база, до 65 млн.т реколта от палмово масло, което ще засегне цените на целия маслодаен комплекс, включително и слънчогледовото олио за новата реколта.
