Дюлите са сред овошките, които започват да плододават доста рано – присадените калеми раждат на втората-третата година, а порасналите от семе – на четвъртата-петата. Дърветата са частично самоопрашващи се, а плодовете достигат тегло и над 500 грама, което осигурява добра реколта дори в години, когато времето през периода на цъфтеж е неблагоприятно.
Диференциацията на пъпките при дюлите започва през октомври-ноември, спира при настъпването на големите студове и започва отново със завръщането на топлото време. Ако в този период на есента подхраним и напръскаме овошките, през следващата година реколтата ще се окаже доста по-богата, още повече, че през пролетта почвата често е трудна за обработване. На всяко дърво се влагат по 150-200 грама суперфосфат и 100-120 грама калиев хлорид. По този начин в слоя, в който лежат корените на дърветата, ще има винаги достатъчно хранителни вещества за залагането на голям брой плодни пъпки.
При това положение единствен вариант за слабо плододаване остават пораженията по цветовете от пролетните застудявания. Те обаче са рядкост, защото дюлите цъфтят след всички останали овошки, а това ги предпазва в значителна степен от късните студове. Ако все пак това се случи, често се увреждат не венчелистчетата, а само плодниците и тичинките в цветовете. Дърветата могат да бъдат спасени с пушек или дъждуване, макар че по-просто е да ги напръскаме напролет с 3-процентов бордолезов разтвор – по този начин пъпките ще започнат развитието си с още седмица по-късно.
