Възвратни студове могат да повредят дръвчетата

Овощните видове са най-чувствителни на ниски температури през пролетта в началото на вегетацията си, като най-голяма е чувствителността на цветовете и особено на младите завръзи. Цветовете започват да се повреждат при температура около - 1,7°С или - 2°С, а младите завръзи дори около - 1°С. На повреди от късни пролетни мразове и слани са изложени най-често раноцъфтящите овощни видове бадем, кайсия, праскова, череша, но има години, когато късните пролетни студове и слани унищожават реколтата и при другите овощни видове.
ТИХИТЕ И ЯСНИ НОЩИ СА ПРЕДВЕСТНИК НА СЛАНИ
Късните пролетни мразове и слани, както е известно, се появяват в резултат на силно охлаждане. То е вследствие на лъчевата радиация от земята през тихите и ясни нощи или пък се дължи на приток на хладни въздушни вълни от северните области.
За да се избегне измръзването на цветовете и завръзите от късните пролетни мразове и слани, се прибягва до различни видове мерки.
ЗАДИМЯВАНЕТО Е СТАРА И ЕФИКАСНА ПРАКТИКА
Задимяването е най-старата, най-евтина и най-популярна мярка за предпазване на бъдещата реколта от късни пролетни мразове и слани. За целта предварително в насажденията се приготвят купчини влажна слама, листа, негодно за изхранване сено, постеля от добитък и други подобни материали. В основата на купчината се поставя малко сух материал, за да започне горенето. Най-често купчините се правят около 1 до 1,5 м широки и 1 м високи. На един декар трябва да има от 10 до 20 такива купчини.
Задимяването е средство против мразовете вследствие на лъчеизпускане през тихи и ясни нощи, тъй като образуваната покривка от влажен пушек пречи на бързото охлаждане. Задимяването не помага срещу притока на студени въздушни маси. Необходимо е да се знае също, че зазимяването е ефикасно, когато температурата на въздуха през време на застудяването не се е понижила под - 2°С за цветовете или под - 1°С за младите завръзи. Купчините трябва да се запалват, когато температурата се понижи до 2°С над нулата. Задимяването трябва да продължи до един час след изгрев слънце. Мярката има най-добър успех, когато се прилага върху обширна площ. Запалената мокра слама и други подобни материали дават изобилен пушек, който се разстила на дебел слой и пречи на лъчеизпускането и охлаждането. Овен това самото горене повишава малко температурата.
ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ
Другите начини за борба с късните пролетни мразове и слани са затопляне на въздуха със специални отоплители, вентилатори или създаване на изкуствена мъгла чрез различни химични вещества.
Целесъобразно е овощните видове и сортове да се засаждат така, че най-чувствителните и по-раноцъфтящите като орехи, кайсии, праскови да се засаждат в по-високата част на насаждението, а по-устойчивите и по-късноцъфтящите като дюли, ябълки и сливи да се засаждат в по-ниската му част. За места, където късните пролетни мразове и слани са често явление, трябва да се засаждат късноцъфтящи овощни видове и сортове.
СЪВРЕМЕННИ СРЕДСТВА СРЕЩУ СЛАНИТЕ
Пазарът вече предлага и съвременни средства за борба срещу късните пролетни слани. Те представляват покривни мрежи от изкуствена материя, които напълно предотвратяват опасността от повреди, причинени от ниски температури. За тяхното използване е необходимо изграждането на специална конструкция, върху която се разполагат мрежите. Този начин на защита вече се използва в много региони на нашата страна./fermera.bg