Прасковите дават 3-4 месеца плод, ако са избрани правилно

Интересът към прасковата се дължи преди всичко на ценните й плодове. С привлекателния си външен вид, отлични вкусови качества и богато съдържание, те се търсят неограничено, както на вътрешния, така и на външния пазар. Освен за прясна консумация прасковените плодове се преработват и в много ценни и търсени продукти – компоти, сокове, нектари и др.

Прасковата дава първите плодове още на втората година след засаждането и при правилни резитби и добри грижи встъпва в редовно плододаване още към 3-та-4-та година. Ражда редовно, стига да няма измръзвания. При подходящи условия и добри грижи животът й продължава до 12-15 години. Предивременното загиване се дължи на неподходящите условия, неправилните резитби, заплевеляването на почвата и нередовната борба срещу къдравостта.
Няма друг овощен вид, който да се отличава с такова голямо сортово разнообразие. Сортовете на прасковата се разделят на три групи: за прясна консумация (десертни), за преработка и нектарини. За любителите овощари най-голям интерес представляват десертните сортове, които могат да се използват и за преработка в домашни условия. От тези сортове можем да си създадем насаждение, от което да берем пресни плодове в продължение на 3-4 месеца. Към края на юни до средата на юли зреят сортовете Майкрест, Спринголд, Колинс, Кардинал и др. След тях, до към началото на септември, зреят Юлска едра, Редхейвън, Глоухейвън, Крестхейвън, Елберта, Файет, Ахелой и много други. По-нататък, докъм средата на октомври, можем да берем пресни плодове от сортовете Рио озо джем, Петричка, Съмърсет, Феъртайм и др.
В любителските смесени овощни градини могат да се отглеждат единични сортове, тъй като прасковата се самоопрашва, с много малки изключения.

Прасковата е едно от най-топлолюбивите овощни растения. През зимата плодните й пъпки, а понякога и клонките измръзват при температури под минус 20-22С. Цъфтежът настъпва сравнително рано и пролетните измръзвания също са често явление. Завръзите на прасковата имат по-добра студоустойчивост от другите овощни видове.
Топлината е ограничаващ фактор за разпространението на този овощен вид и това е едно от предимствата на нашата страна, в сравнение с по-северните европейски държави. У нас не бива да се засаждат праскови при надморска височина 400-600 м и особено на места, открити на студени въздушни течения. Прасковата е една от най-светлолюбивите овощни култури. Тя е сравнително по-сухоустойчива, но при нашите климатични условия не могат да се получат качествени добиви. Особено важни са поливките 20-25 дни преди беритбата на плодовете.
Прасковата се развива най-добре върху по-леки, пропускливи, дълбоки и по-топли почви. Когато е присадена на праскова не понася варовити почви. Присадена на бадем, може да се засажда и на по-варовити терени, а върху джанка – и на по-тежки. Не понася затревяване и почвата трябва да се поддържа през цялата година в рохкаво състояние