Общо14 браншови организации от сектора на преработка на селскостопански продукти, лозаро-винарството и от секторите птицевъдство и свиневъдство изпратиха становище до премиера Росен Желязков, министрите на земеделието и на икономиката и до председателя на КЗК. В 28 страници те обясняват защо според тях проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни е незаконен, опасен и единствен по рода си в Европа. Организациите са убедени, че, ако се приеме, този закон ще ни върне в години от преди 1989 г.
Авторите на становището изразяват изненада, че изпратените от техните организации становища във фазата на предварителните обсъждания не са взети под внимание от Министерството на земеделието.
Те заявяват, че подкрепят създаването на условия за справедливо разпределяне на печалбите по веригата на доставки, но не и с директна държавна намеса. Административното определяне на надценки противоречи на правила на европейския пазар, подкопава конкуренцията, създава опасност от нарушаване на доставките и влошаване на продоволствената сигурност, пише в становището.
Според авторите законопроектът представлява държавна помощ, тъй като създава различни условия за различните участници по веригата на доставки – гарантирана печалба за едни и ограничения за други.
„Факт е, че подобен краен вариант на регулиране на цени не е прилаган никъде в Европа. Към момента единствените примери са за регулиране на надценки само на търговци на дребно. По този повод те цитират на Съда на ЕС, който през 2024 г. установи, че наложените от Унгария тавани на цените нарушават пазарната конкуренция и ограничават свободното движение на стоки в рамките на ЕС. Като резултат от тази държавна намеса посочват, че инфлация на храните в Унгария е достигнала почти 50% на годишна база през 2023 г.
И обратно - в Германия и в Полша нямат проблеми с инфлацията и необосновано нарастване на цените на храните, тъй като там действа моделът не на директна намеса на държавата, а на засилени мерки за защита на конкурентното право.
Прилагането на законопроекта на практика би означавало да се заменят пазарните правила с държавно регулирана икономика, каквато имаше до 1989г. Проектът директно нарушава и чл. 19 от Конституцията на България.
Организациите изразяват притеснение, че в законопроекта е отворена врата за възможността без каквито и да било критерии Министерският съвет да разширява списъка на действие на рестриктивната регулация. Това би ограничило намеренията за разширяване и за нови инвестиции в сектор Храни.
Мярката има потенциал да доведе до увеличаване цените на останалите хранителни продукти, за да бъде компенсирана загубата на рентабилност при засегнатите от нея продукти, отново за сметка на техните продажби и пазарен дял, предвиждат организациите.
Нещо повече. Законопроектът може да разруши съществуващите към момента вериги на доставки, което може да предизвика продоволствена несигурност и отлив и фалиране на производители и търговци.
Според 14-те организации законопроектът трябва да бъде нотифициран пред Европейската комисия заради някои от разпоредбите си.
При почти всички преработвателни индустрии съществува невъзможност за определяне на себестойността на отделните производни на технологичния процес, се посочва в документа.
Авторите цитират становище на министъра на икономиката, в което се отбелязва, че „липсва както правно основание, така и орган на изпълнителната власт, който да разполага със съответния капацитет и финансов ресурс, за да осъществява контрол на надценките“.
Преработвателите не са съгласни с написаното в Предварителната оценка на законопроекта, че „не е необходимо създаването на нови административни структури“. Те твърдят, че въвеждането на електронна система за проследимост изисква значителен административен ресурс, с какъвто съществуващите структури обективно не разполагат.
И още нещо. Браншовите организации са убедени, че законопроектът, който ще регулира надценките само при големите търговски вериги, ще постави по-малките магазини в изключително неизгодната позиция клиентите да са привличани изкуствено от хипермаркетите с идеята, че там ще има „евтини стоки“.
Становището е изпратено от Асоциация на месопреработвателите в България; Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България; Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ; Национална лозаро-винарска камера; Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите; Сдружение на производителите на растителни масла и преработватели на маслопродукти в България; Сдружение „Храни и напитки България“; Съюз на пивоварите в България; Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци; Съюз на производителите на захар и захарни продукти; Съюз на птицевъдите в България; Асоциация на индустриалното свиневъдство в България; Асоциация на свиневъдите в България; Съюз на българските мелничари.
