Аспержи никнат от земята

Аспержата е многогодишно растение и се отглежда заради сочните, млади леторасти, наричани свещи, които се развиват от пъпки на коренищата. Напролет пъпките прорастват и образуват дебели, безцветни стебла. Те са сочни, крехки и снежнобели докато не се появят на повърхността на почвата. Тогава те придобиват различен цвят – розов, тъмновиолетов или зелен. Впоследствие се развиват в тънки, груби, тревисти, зелени стъбла с много разклонения и достигат на височина 1,5 – 2,5 м. Те са покрити с игловидни клонки – кладодии, неправилно наричани листа.

Аспержата е двудомно растение с равно съотношение между мъжките и женските растения. Мъжките растения дават по-голям брой, но по-тънки свещи, а женските обратно – по-малък брой, но по-едри. Образуват червени плодчета, в които се намират семената, но те не трябва да се консумират, защото са отровни.
Добри предшественици са житни и бобови култури, както и окопните тикви и картофи.
Аспержите предпочитат почви, които не се преовлажняват или заблатяват, слабо кисели до неутрални с рН 6 – 6,5 до 7,0. Да са структурни и рохкави, с южно или югоизточно изложение, защитени от студените ветрове през пролетта. Могат да се отглеждат на едно и също място повече от 10 години.

Аспержата се размножава по два начина – по вегетативен чрез разделяне на коренища, който се използва рядко или чрез семена с предварително произведен разсад. Семената се засяват в подготвени лехи към края на април, когато почвата се затопли добре. След оформянето им през 20–25 см се правят браздички с дълбочина 3–3,5 см, в които семената се засяват през 4–5 см. Покриват се с торопочвена смес. Те никнат бавно и затова се накисват предварително при температура 25–30 С, в продължение на 3–5 дни във вода, която се сменя през 10 часа. След това се поставят в навлажнен тензух при същата температура и се поддържа постоянна влажност. На 5 – 6 ден започват да покълват. Преди засяването леко се подсушават. За получаване на разсад за декар са необходими 50–60 г семена. Когато разсада достигне височина 7–8 см се прорежда и на 8–10 см се оставя по едно растение. По-късно се правят 2–3 окопавания с едновременно леко загърляне. Подхранват се 1–2 пъти с амониева селитра или чрез шербетуване. Редовно се поливат и плевят. До есента развиват коренище и 3–4 стъбла. През октомври, след пожълтяване на растенията, стъблата се отрязват на 3–4 см от почвената повърхност и изнасят навън. През зимата лехите се покриват с 4–5 см слама, за да се предпазят от студа.

Разсаждането става рано напролет. Дълбоко изораната почва през есента се браздува на разстояние е 1,20–1,30 м за производството на бели (етиолирани) свещи, а на зелени – 1,10 м. Дъното на браздите е с ширина 30–40 см, а почвата се изхвърля в междуредието. В тях се внася 150 кг оборски тор за 100 кв.м и се накопава с почвата на дълбочина 10–12 см. Преди самото разсаждане в дъното на браздите се оформят ямки на разстояниие 40-50 см за производство на бели свещи и на 40-45 см за зелени, чиято среда се запълва с малка купчина пръст и върху нея се поставя коренището. То се покрива с 3 – 4 см торопочвена смес, притъпква се леко и след това се покрива с още 6 – 8 см почва.