В България е съществувала добра традиция за отглеждането на аспержи до първата половина на ХХ век, за което все още свидетелстват подивелите растения по поречието на Марица. Сега това производство се възражда, благодарение на международния интерес към растението.
Аспержата се отглежда главно чрез разсад. Семената се засяват към края на април на открити лехи редово по на 25-30 см ред от ред. Те никнат бавно (от 2 до 6 седмици) и затова е необходимо да се осигури оптимален воден режим чрез редовни поливки. След като растенията достигнат 7-10 см височина, те се прореждат в редовете на 8-10 см едно от друго. До есента успяват да развият хубаво и сочно коренище с 3-4 разклонения. През октомври стъблата се изрязват на 2-3 см над повърхността, лехата се почиства и прекопава и в това състояние разсадът презимува до следващата пролет.
Почвата трябва да е предварително подготвена
Най-добри резултати се получават при засаждане на едногодишен разсад.
Подготовката на почвата, където ще се отглеждат аспержите се състои в дълбока есенна оран, с което се заравя и оборски тор. Рано пролетта площта се подравнява, култивира дълбоко и бранува. Оформя се бразда, дълбока 35 см. Основата й се разрохква като преди това се разхвърля малко угнил оборски тор. Разсадът трябва да се засажда на постоянно място колкото е възможно по-рано напролет, преди да е започнала вегетацията. Избират се подходящи за засаждане растения, които имат дебели, месести бели корени с ясно оформени 3-4 пъпки. Те се засаждат поединично на малки купчинки, приготвени от пръст и угнил оборски тор на разстояние 40-50 см по дъното на канавката. Внимава се корените на разсада да бъдат разположени встрани.
Растенията се покриват с 5 см почва.
Брането започва едва на четвъртата година
През първата година почвата се окопава неколкократно, като растенията последователно се загърлят, докато браздите се запълнят и повърхността се изравни. През втората междуредията се окопават. Реколтата не се прибира.
Евентуално появилите се "свещи" се отстраняват. Рано напролет на третата година почвата от междуредията се натрупва на 35 см високи и 40 см широки тирове върху растенията. В тях растат избелелите млади стъбла "свещите".
През тази година от едно растение се изрязват около 5-6 "свещи", за да не се изтощи, докато е младо. Нормалната беритба започва от четвъртата година, когато се използват всички "свещи". След прибирането им до края на май, растенията се разкриват и продължават вегетацията си до есента. Тогава пожълтелите и засъхнали стъбла се изрязват на 10-15 см височина и се изнасят от парцелата. Разхвърлят се предвидените количества органични торове и се заорават. Това се повтаря всяка есен. Животът на едно насаждение от аспержа е около 15 години.
Белите аспержи никога не "виждат" слънчевите лъчи. Над гнездата, в които са засети, се оформят купчинки пръст, за да се забави тяхното показване над земята.
Виолетовите растат в нещо като траншеи, но преди да бъдат обрани, се оставят за кратко време на слънчева светлина, която активизира червено-виолетовото вещество.
Зелените, които дължат зеления си цвят и аромата си на хлорофила, се отглеждат върху равни терени. Те са с тънки дълги стебла, и растат над земята.
