Тропическите аристократи в интериора

Ако устроим конкурс за красота в растителното царство, то сред стайните цветя в номинация за най-стилен външен вид призовите места задължително ще бъдат заети от представителите на семейство Марантови. Още повече, че необикновено елегантното оцветяване на листата им е природно свойство, а не творение на човешката ръка вследствие на многогодишен подбор и селекция.
Листата на марантовите са не просто красиви, те имат и удивителното свойство да се движат. През нощта листните петури се изправят и остават през цялата нощ във вертикално положение. Интересното е, че това става вечерно време и абсолютно не зависи от осветеността. Дори ако над растението свети ярка лампа, то няма да разтвори листата си до сутринта. С първите слънчеви лъчи листата се връщат в обичайното си състояние. Тези движения лесно се наблюдават и даже се чува как листата опирайки се едно в друго шумолят. Преди всичко това е съхранена в гените на растението реакция, свързана с това, че в неговата родина - тропиците – през нощта и преди изгрев пада силна роса, под тежестта на която листата могат да се извият и счупят. Това необичайно поведение на растението говори, че то е добре. Ако се разболее, то престава да движи листата си и трябва да се вземат мерки за лечението му. Заради тази особеност англичаните наричат марантата „молещото се растение”: тя прибира листата си като монах дланите си при вечерната си молитва. Тя има и друго народно английско название: „десет заповеди”. При един от видовете на това растение листата са покрити с кафяви петънца – пет отгоре и пет отдолу.
В нашите магазини се срещат основно четири представителя от това семейство: маранта, калатея, ктенанте и строманте. Най-разпространената разновидност е маранта левконевра (Maranta leuconeura), която силно се отличава с листната си окраска. Общият фон на листата варира от светло-зелено (почти бяло) до тъмно зелено, почти черно, а цвета на дъгообразните жилки – от светло-розово до бордо. Най-непретенциозна е трицветната разновидност. Тя има овални листа, достигащи дължина 15 см и ширина 7-8 см, отгоре са мъхести, тъмно-зелени с маслинови зони и ярко-малинови жилки. От долната страна листата са гладки, малинови с бели или розови жилки, с копринен блясък или мъхеста повърхност.
Рисунъкът на листата на някои видове марантови има строга геометрична форма, която рядко се среща в растителния свят. Калатеята е ценена не заради листата си, а заради разкошния шафранов цвят на цветовете й. Не по-малко оригинален е и външният вид на ктенантето.
Но за нас по-интересно е как те са се приспособили към стайно отглеждане. В природата марантовите растат във влажни и топли гори, под короните на дърветата, понякога на силно овлажнени, блатисти почви, по брегове на водоеми. В домовете те ще се чувстват толкова по-добре, колкото създадените им условия се доближават до естествените.
Най-лесно се отглежда трицветната маранта. Преди всичко трябва да се намери подходящото място за растението, главно да не е на слънце, може да е на северен прозорец. При ярко осветление листата на марантата бързо изгарят. Температурата трябва да е в оптимални граници 20-22С и да не пада под 16-18С. Прегряване при повишаване над 25С също е неблагоприятно. Растението трябва да бъде редовно плевено.
Марантата се полива с омекотена вода със стайна температура, съдържаща минимум варовик (зимата-умерено, лятото-обилно). Почвата трябва да е постоянно влажна, обаче не трябва да се задържа излишна вода в саксията. Влажността на въздуха около марантата трябва да е висока. Това се постига с регулярно опръскване на листата и овлажняване на керамзит (или малки камъчета) в подложката на саксията. За тази цел саксиите може да се сложат в тави със сфагнум мъх или влажен торф, в дадения случай всички способи за повишаване на влажността са добри. Почвеният субстрат трябва да съдържа равни части слабокисел торф, чимовка, угнил тор и пясък. Добре е да се добави и малко дървени въглища. Наторяване се прави през лятото – веднъж на две седмици, през зимата – веднъж месечно със слаб разтвор на минерални и органични торове.
Привързаността й към сянката е много ценно качество, което не е характерно за повечето стайни растения. По тази причина с маранта може да се озеленят далечни затъмнени ъгли на жилището и да се осъществи озеленяване на цялото пространство, а не само около прозорците. Възрастната маранта изглежда добре във висящи саксии или на стенни полици, където нищо няма да пречи на висящите й леторасти. При благоприятни условия марантата бързо расте и даже цъфти с дребни светлосини цветчета, които обикновено остават незабелязани заради ефектните й листа. Но цъфтежът е показател за това, че растението живее при благоприятни условия за растеж и размножаване. Възможно е в някои случаи най-доброто място за марантата да е кухнята, където има повече влага. Въздухът там е винаги топъл: и зимата, и лятото. Редовното напръскване на растението плюс парите, отлагащи се по плочките насищат въздуха с необходимата влага.
При отсъствие на цътящи растения именно марантовите се явяват най-ефектните представители на стайната градина. Прекрасно изглеждат в компанията на едноцветни фикуси и папрати.
В последно време са много популярни високите пъстролистни разновидности на представителя на другия род – кърваво червено строманте. Това са сортове с бели, ярко-розови и зелени петна. Дръжките на големите елипсовидни листа и тяхната обратна страна са оцветени в тъмно розов или пурпурен оттенък. Растението е много ярко и ефектно, но изисква толкова повече грижи, колкото по-малко зелен цвят има по листата. При това то не изисква толкова топлина и може да расте на прозореца. Възрастното строманте изисква повече място и съответстващ фон – светъл и еднотонен.В този случай то ще изглежда още по-ефектно и стилно.


Действа и като лекар

Смята се, че със своето присъствие марантата успокоява обитателите на дома вечерта и през нощта. Това растение е добре да се гледа от тези, които страдат от безсъние, които са превъзбудени вечер и които изпитват жажда за действие вечерно време.
Марантата е създадена за тези, които много се суетят, захващат се за всякаква работа и не могат да открият своята любима дейност. Марантата помага на човека да се откаже от обичайните дела, за да разбере какво действително обича да прави и в какво той може най-добре да реализира способностите си. Това свойство на марантата я прави особено полезна за унили хора, които смятат, че живеят напразно и са изгубили всякаква надежда за щастлив и интересен живот.