Няма пречка и българските млекопреработватели да защитят киселото мляко като наименование за произход пред Европейската комисия, въпреки че гръцките им колеги първи са подали документи за защита на техните млека. Това съобщиха от министерството на земеделието за Синор.БГ, броени дни след като Еврокомисията обяви, че Гърция е депозирала документи за защита на тяхното кисело мляко.
Още на 11 август представители на българския млекопреработвателен бранш са провели среща с експерти от агроминистерството с искане за защита и на българското кисело мляко. Много скоро ще се организира повторна работна среща, на която да се обсъдят конкретните изисквания за кандидатстване, обясниха от агроведомството.
Въпреки че и двете балкански държави притежават еднакво наименование „кисело мляко“ за този продукт, това че Гърция е депозирала първа заявлението си, не означава, че и България не може да предприеме подобни действия, категорични са експертите. „Продуктите на България и Гърция имат различни характеристики и качества, както и своя утвърдена репутация сред потребителите векове назад, затова и двата продукта може да се регистрират съответно като българско и гръцко кисело мляко“, се посочва в отговор на въпрос, зададен от Синор.БГ на експерти от агроведомството.
Браншовите съюзи на млекопроизводителите и млекопреработвателите могат да кандидатстват по реда на европейския регламент 1151/2012, свързан със схемите за качество на селскостопански продукти и храни, така че да получат закрила на наименованието на продукта „Българско кисело мляко“.
Самият ред за кандидатстване е описан в наредба 16 от 2007 г. за подготовка и представяне на искания до Европейската комисия относно земеделските продукти и храни със защитени географски означения и традиционно специфичен характер, за контрол за съответствие с продуктовата спецификация и поддържане на база данни на производителите и контролиращите лица.
Процедурата за кандидатстване за регистрация на защитени наименования протича първо на национално ниво – в Министерство на земеделието, храните и горите, след което заявлението за регистрация се изпраща за преглед в Европейската комисия. Самото заявление се подава от групата, която произвежда продукта, като производителите след това са длъжни да спазват спецификацията и подлежат на контрол за съответствие на производството със спецификацията от контролиращо лице, а именно сертифициращата фирма.
