Как да се грижим за жасмина

Жасминът е вид пълзящо растение и принадлежи към семейство Маслинови. Името му идва от персийската дума “yasmin”, която означава “божи дар”. Някои разновидности на жасмина имат много силен аромат, който се счита, че намалява стреса и отпуска мускулите. Жасминът цъфти през пролетта и лятото, и може да достигне до 1 м височина.

Засаждане

Жасминът може да бъде засаден в почти всякакъв вид почва, била тя песъчлива или глинеста. Засаждането става в дупка, която е със същата дълбочина като тази на съда, от който присаждате растението. Изберете такова място, което да осигурява възможно най-много слънчеви часове през деня - в противен случай рискувате жасминът да развие гъбични заболявания, като плесен или загниване на корените. Най-добрият период за засаждане е през лятото, за да може растението да се захване добре преди зимата.

Поливане и наторяване

Както съвсем младото, така и зрялото жасминово растение изисква редовно поливане през летните месеци - поне 2-3 пъти седмично, така че да се напои около 15 см. от повърхностния слой на почвата. През останалото време на годината може и да не го поливате - изключение прави сушата или много високите температури.
Наторявайте два пъти годишно - веднъж през ранна пролет и веднъж през късна есен. Намокрете почвата обилно и оставете да престои така един ден. Добавете течен тор и изчакайте още 2 дни. Нанесете около 5 см тор за присаждане около жасмина.

Подрязване и специални грижи

Подкастрянето на жасминовото растение трябва да става през късната есен, за да си осигурите сигурен цъфтеж през следващия сезон, а и за да го предпазите от сгъстяване и преплитане. С помощта на градински ножици премахнете всички мъртви и изсъхнали стръкове.
Обогатявайте почвата с вар един път годишно, за да запазите цветето в добър вид. Смесете 2 чаши варовик под формата на пелети и 2 чаши органичен тор, и нанесете директно върху почвата. Добавянето на вар помага за запазването на постоянна киселинност на почвата. Балансираните киселинни нива ще позволят развитието на микробите, разграждащи хранителните вещества до по-проста форма, за да могат те да бъдат всмукани от кореновата система на растението.