Повреди от недостиг или излишък на вода при овощните дървета

Повреди при недостиг на вода - При дефицит на вода листата на овощните дървета и особено на черешата, както и на всички ягодоплодни видове се завиват по дължината на средния нерв и се отпускат надолу. При силен воден недостиг увисват дори цели леторасти. Постепенно листата пожълтяват и опадат преждевременно. Плодовете остават дребни, недохранени, сухи, много често с горчив привкус.
Сравнителна толерантност към засушаване проявяват черешовите сортове Техловицка, Мертон марвел, Шмид, Ериане, Вик, Охридска. Високо чувствителни към почвено и въздушно засушаване са сортовете Винг, Ляна и други.

Повреди при излишък на вода - При излишък на почвена влага и особено при високо ниво на грунтовите води развитието на дърветата е подтиснато, а листата пожълтяват и опадат преждевременно. При такива условия растенията изсъхват за няколко години. Отделни участъци или целите корени некротират и се оцветяват в синьочерен цвят, поради асфикция (задушаване).
Сравнителна толерантност спрямо повишена почвена влажност и коренова асфикция имат някои подложки като прасковено-бадемовия хибрид GF-677 и сливовите подложки GF- 655,2 и Дамас. Р. 1869.
Характерен признак при излишък на влага е напукването на плодовете, особено при черешата и вишнята. То се появява, когато зазряването съвпадне с интензивни и продължителни дъждове, когато плодовете поглъщат голямо количество вода не само чрез корените, но и през кожицата. Тургурът се увеличава и плодът се напуква в резултат на осмотични сили. Интензивността и разположението на напукванията зависят от сортовите особености и от условията на средата. В някои случаи те са повърхностни и засягат само кожицата на плода, а в други са дълбоки и достигат до костилката.
Напукването на плодовете при черешата е важен сортов признак, чиито прояви се провокират от външните условия. Спрямо него се води негативен селективен отбор. Силно чувствителни спрямо напукване са плодовете на сортовете Бинг и Ван. С по-голяма устойчивост на напукване се отличават плодовете на сортовете Хеделфингенска, Дроганова жълта, Ръждавишка белвица, Данелия, Техловицка, Вик, Бигаро Оратовски.

Повреди от недостиг или излишък на минерални елементи

Недостигът или излишъкът на макро- и микроелементи предизвиква сравнително еднобразни неинфекциозни болести по овощните дървета, лозата и ягодоплодните видове, които се отрязяват върху жизнеността и адаптивността (приспособеността) на растенията, върху количеството на продукцията и нейното качество.
Азот. Дефицитът на азот предизвиква издребняване на листата, придружено от разливащо се между нерватурата пожълтяване или дори от побеляване на тъканите. В някои случаи по листната петура могат да се появят оранжеви, червени или пурпурни петна. При остър недостиг листата опадат много преди нормалния листопад. Плодовете остават дребни и в много случаи се напукват дълбоко, което е особено характерно за ябълката.
Обратно при използване на високи норми азотни торове по плодовете на повечето жълтооцветени ябълкови и крушови сортове се появява ръждивост.
Фосфор. При недостиг на фосфор листата на овощните дървета остават дребни, със сивкав, в някои случаи с пурпурен оттенък. Развитието на растенията е силно подтиснато. Цъфтежът и плододаването са слаби. Листопадът настъпва преждевременно.
Калий. При калиев дефицит листата добиват кафявочервеникав цвят. При остър калиев недостиг те засъхват по периферията и изглеждат като обгорели.
Калций. При калциев недостиг върховете на леторастите засъхват, листата се завиват и некротират по периферията. Върху плодовете на ябълката, дюлята, по-рядко по крушата се развиват сравнително едри, повърхностни, леко хлътнали, тъмнокафяви петна, разположени най-често в чашечната област. При дюлята петната са многобройни и значително по-дребни. Повреденото плодово месо придобива гъбеста консистенция. Тези симптоми са известни като горчиви петна или горчиви ядки. Те се появяват силно в овощни градини с големи колебания на почвената влага, в периода на интензивно нарастване на плодовете, и при преждевременна беритба, като в периода на съхранение се засилват.
Горчиви петна често се наблюдават при ябълковите сортове Джонатан, Червена превъзходна, Бауманова ренета, Английска зелена, Тетовка и по-малко при Златна превъзходна. При крушата най-силни повреди се наблюдават по сортовете Боскова и Вилямова масловка. От дюлевите сортове горчивите петна са характерни за Португалска дюля и в по-слаба степен за Сферична и Ябълковидна дюля.
Желязо. Железният дефицит се проявява като хлороза на листата, разположени във върхната част на леторастите. При условия на силен дефицит листата побеляват напълно, а по краищата им се образуват некротични пригори. При по-тежки случаи могат да засъхнат цели леторасти. Дюлевата подложка, използвана при някои крушови сортове, засилва признаците на хлороза, особено когато растенията се отглеждат върху карбонатни (варовити) почви и е известна като карбонатна хлороза.
Висока чувствителност към карбонатна хлороза проявява малината в някои специфични високопланински месторастения. Сравнителна толерантност към карбонатна хлороза проявяват някои подложки като прасковено-бадемовия хибрид GF-677 и сливовите подложки GF- 655,2 и Дамас. Р. 1869.
Бор. Поради специфичния му ефект върху интензивно нарастващите тъкани борният недостиг води до загиване на пъпките по върховете на леторастите (суховършие), а кората на ствола при някои ябълкови сортове почервенява и подпухва. Плодовете са с уродлива форма, а при някои крушови сортове добиват ръждив вид. В плодовото месо се появяват кафяви петна или групи от некротични клетки, известни като корковидни ядки или суха петнистост. Понякога петната се напукват. Такива повреди се срещат често по крушовите сортове Боскова бутилковидна, Клапов любимец и Хардиева масловка.
Магнезий. Симптомите при магнезиев дефицит са сходни с тези при азотен недостиг. При ябълковите дървета признаците на магнезиев дефицит се явяват като характерна хлороза в междужилковото пространство на най-долните, застаряващи листа, известна като рибена кост.
Цинк. Цинковият недостиг предизвиква т.нар. розетъчно дребнолистие при ябълката, което се наблюдава като скъсяване на междувъзлията по върховете на леторастите. Листата остават дребни, имат ланцетовидна форма и са натрупани едно върху друго.
Контрол. Необходимо е да се прилага подходящо за вида и сорта органично и минерално хранене, осигурено чрез основно торене или чрез подхранване, включително листно. Задължително трябва да се обезпечи съответстващ воден режим за нормално развитие на растенията. Препоръчва се провеждането на коригиращи листни подхранвания през вегетационния сезон с боракс - 0,3-0,5% или борна киселина, зелен камък (железен сулфат) - 0,05-0,1%, калциев двухлорид - 0,5%, цинков сулфат - 0,3% или други комбинирани торове. За преодоляване на карбонатната хлороза рано напролет, във фаза на покой, се внася секвестрен или кугоплекс в доза 100-150 g/дърво, които се заорават на дълбочина 25-30 cm, след което почвата се полива.