Прореждане на плодовите завързи

Овощните дървета залагат много по-голямо количество плодни пъпки, цветове и завързи, отколкото могат да изхранят, за да се получи нормална реколта и качествени добиви. Установено е, че при ябълката и крушата е достатъчно да се задържат 10-15 % от цветовете, за да има добър добив. При черешата и вишната около 50 % от цветовете са достатъчни за получаването на редовен добив. Растенията естествено се освобождават от излишните цветове и завързи, но въпреки това понякога задържат повече отколкото могат нормално да изхранят.
Естественото прореждане на цветовете и завързите протича на няколко етапа. Към рая на цъфтежа опадат заедно с дръжките дефектните и неоплодените цветове. Непосредствено след това започва опадане на младите завързи. При семковите това засяга завързите, които имат малък брой нормално развитите семена, а при костилковите тези, в които семепъпките не са оплодени или са дегенерирали след оплождането.
Втората основна вълна на естественото прореждане е т. нар. юнско опадане. В зависимост от вида и сорта, а също така и от климатичните особености, то протича към края на май – до началото на юни. Това опадане засяга вече напълно оформени и с различна големина завързи. Един от основните фактори, от който зависи интензивността на юнското опадане е наличието на достатъчно хранителни вещества в почвата, а и в растението натрупани като резервни през миналия вегетационен период. За да се запазят повече завързи, когато те са в по-малко количество, е наложително преди юнското опадане да се извърши подхранване с азотни торове. Когаот завързите са повече, подхранването се извършва след юнското опадане, за да се получи по-добро естествено прореждане.
Засушаването през периода на юнското опадане също се отразява върху количеството на задържаните завързи. Листата имат по-голяма смукателна сила, в сравнение със завързите и изтеглят вода от тях, което предизвиква по-силно опадане.
Въпреки естественото прореждане, много често ябълката, крушата, а понякога и кайсията задържат много по-голямо количество завързи, отколкото са необходими за една нормална реколта. Това много силно е изразено при прасковата и особено когато не е проведена правилна резитба за ограничаване броя на плодните клонки. В тези случаи, ако не се извърши допълнително прореждане плодовете остават дребни и некачествени. Цветообразуването при претоварените с плодове растения не протича нормално, а понякога и напълно отпада и следващата година остава празна. Това е една от причините за нередовното плододаване при някои от овощните видове. Прекомерното количество плодове се отразява и върху растежа на дърветата.
Регулирането на плододобива се постига преди всичко с редовните и правилни резитби за плододаване. Чрез прореждането и съкращаването на плододаващата дървесина се ограничава броят на плодните пъпки и се стимулира растежът, върху който се залагат плодните пъпки за следващата година. Допълнителното ръчно прореждане на завързите след юнското опадане при ябълката, крушата и особено при прасковата също е много ефикасно мероприятие за регулиране количеството на плодовете. Тази практика е доста трудоемка и особено при по-високите и обемни корони, но засега си остава почти единствено приложима в практиката. В много страни, включително и у нас, са провеждани опити за прореждане на завързите с помощта на някои химически вещества. Изпитвани са различни средства, като динитроортокрезол, алфанафтилоцетна киселина, дикарбам 85 (севин) и др. Този начин на прореждане не е намерил широко практическо приложение, поради това, че тези вещества се отразяват върху едрината и качеството на задържаните плодове и повечето от тези вещества са отровни. Засега почти единственият начин за допълнително прореждане на завързите си остава ръчното прореждане, което е абсолютно наложително при прасковата.