Болести по гладиолите

За да не се допусне засаждането на заразени луковици от гладиоли в домашната градина голямо значение има познаването на болестите, които се пренасят с тях. Една опасна и често срещана болест е бактериозата. Причинява се от бактерията Pseudomonas marginata. Проявява се по луковиците и по листата. По сухите листа на луковиците, обикновено в основната част, се появяват жълтозелени мокри петна, които по-късно потъмняват до черно и хлътват. Петната са дребни, овални или продълговати. На мястото на повредата люспите се разкъсват. Засегнатите тъкани на луковицата се покриват с тъмножълта или тъмнокафява лепкава течност, която се втвърдява и образува леко издигната периферия около петното.
Такива дребни червено-кафяви петна се появяват по-късно и по-листата на израсналите растения. Връхните ми части изжълтяват и изсъхват.
Заразяването на луковиците става чрез рани. Заразата прониква и в новообразуваните луковици. Бактерията се запазва в почвата 3-4 години. Топлото и влажно време благоприятства развитието на болестта.
За засаждане се използват само здрави луковици. За по-голяма сигурност се препоръчва предпазно третиране на луковиците чрез потапяне в 0,15 % разтвор от калиев перманганат в продължение на 2 часа (15 г за 10 литра вода) или в 0,4 % разтвор в купроцин супер (40 г за 10 литра вода) в продължение на 20 минути.
Кафяво (фузарийно) гниене. Причинява се от почвената гъба Fusarium oxysporum var. gladiole. По болните луковици се появяват дребни, воднисти петна, които се разрастват, потъмняват и хлътват. По петната се очертават концентрични кръгове. Слабо заразените луковици, обвити в люспите, изглеждат здрави и могат да бъдат засадени. При разрязване обаче се вижда потъмняването на проводящите тъкани. При засаждане на болни луковици растенията се развиват слабо, с малко цветни пъпки. Листата изжълтяват и изсъхват. Болестта се пренася с луковиците или прониква от почвата. Топлото и влажно време е благоприятно за нейното развитие.
При опасност от поява на болестта се препоръчва накисване на луковиците за 30 минути в 0,2 % разтвор от дитан М-45 (20 г за 10 литра вода) или 0,15 % разтвор от спортак 45ЕК (15 мл за 10 литра вода) или напрашаване с каптан 50ВП или калтир ВП.
Сиво (сърцевидно) гниене. Причинява се от гъбата Botrytis gladioli. По местата, където се закрепват сухите обвивни листа на луковиците се появяват дребни елипсовидни червено-кафяви или жълто-кафяви петна. Те се разрастват, сливат се и обхващат цялата луковица. По повърхността й се образуват черни точици – склероциите на гъбата. Болните луковици понякога изглеждат здрави, но при натискане на дънцето се вижда, че сърцевината е изгнила.
По време на вегетацията гъбата напада листата, цветовете, стъбълцата. По тях се образуват белезникави воднисти петна, които по-късно потъмняват. При по-висока влажност по петната се появява сив налеп от спорите на гъбата. Болестта се развива при хладно и влажно време.
Накисване на луковиците за 30 минути в 0,1 % разтвор от ронилан ФЛ (10 мл за 10 литра вода) или топсин М70ВП – 0,1 % или сумилекс 50ВП – 0,1 % (10 г за 10 литри вода). Със същите разтвори могат да се пръскат предпазно и растенията.
Твърдо гниене. Причинител гъбата Septoria gladiola. По луковиците се появяват кръгли червено-кафяви петна, които постепенно се увеличават, засъхват и хлътват. Петната се разрастват, почерняват и придобиват неправилна, ъгловата форма. Луковиците стават много твърди и изсъхват напълно.
По листата на растенията се появяват дребни закръглени светлокафяви до червено-кафяви петна, които по-късно избледняват и се покриват с черни точки – пикнидии (плодните тела на гъбата, изпълнени със спори).
Накисване на луковиците за 30 минути в 0,2 % разтвор от дитан м45 (20 г за 10 литра вода) или 0,15 % разтвор от спортак 45ЕК (15 мл за 10 литра вода). Предпазно пръскане на растенията със същите разтвори.
Сухо гниене. Причинител гъбата Styomatinia gladioli. Болестта започва с появата на воднисти кестеняво-кафяви петна по вътрешните люспи, които по-късно обхващат и външните. Петната се разрастват, сливат се и почерняват. Загнилите тъкани стават влакнести и изсъхват.
Третиране на луковиците и растенията със същите препарати, както при твърдото гниене.
Преди засаждането луковиците се преглеждат основно. Засаждат се само здрави луковици. Третираните луковици да се изсушат добре, ако не може да се засадят веднага, при подходящи условия, на тънък слой. Да се подбират незаразени и подходящи за тези растения почви. Появилите се болни растения да се изскубват и унищожават.