След затоплянето на времето и засилването на вегетацията короните на овощните дървета са облистени и по протежение на клоните и леторастите има листа с почти напълно или напълно развити листни пластинки (петури). Върху тези листа могат да бъдат забелязани признаците на редица болести, срещу които стопаните трябва да вземат подходящи мерки за лечение или поддръжка на културните растения. Синор БГ ще систематизира признаците за улесняване на листната диагностика, която често е първа стъпка в хода на разпознаването на болестите.
При неинфекциозни или инфекциозни болести върху листата настъпва промяна в оцветяването. Най-ярък пример е хлорозата. Болестта е неинфекциозна и настъпва, когато растенията не могат да приемат желязо или друг елемент, необходим за образуването на хлорофил. При тежки прояви на хлороза листата пожълтяват изцяло или между жилките на листната петура. В двата случая има системна проява.
Албинизмът е побеляване поради пълна липса на хлорофил. Като проява е цялостен или частичен Тази болест е последица от генетична аномалия. Характерна проява в оцветяването е установена при прасковата. Известна е като мраморни петна или калико.
В други случаи просветляването приема някаква форма (пръстен, ивица и др.). Понякога светлата ивица очертава около главните жилки на петурата нещо като дъбов лист. Така е при сливовата шарка по костилкови овощни с причинител plum pox virus (PPV). Хлоротични и некротични (некротирала, мъртва тъкан) пръстеновидни петна се явяват при зараза на костилковите от prunus necrotic ring spot virus (PNRV или PNRSV).
В лозовите насаждения важна проява по листата са т. нар. мазни или воднисти петна. Те са показват, че е осъществена зараза с причинителя на маната по лозата и стопаните трябва да предприемат пръскане с фунгициди. На по-късен етап от долната страна на листата се появява и спороношението на патогенната гъба. Върху листата на лозата и други културни растения, включително зеленчукови, се появява фин налеп и те изглеждат като посипани с брашно. Това са гъбни болести, известни като брашнести мани.
Прошарването от типа мозайка е известно отдавна на специалистите oще в края на XIX век. Проучванията на мозайката по тютюна водят до нов дял в растителната патология (фитопатологията) и по-точно до вирусните болести, неизвестни като цяло на учените по онова време. Болестта се характеризира с разпръснатото напетняване на листата, върху които се редуват участъци със здрава зелена тъкан и такива с просветляване. При тежка проява на мозайката бледозелените участъци са хлътнали и така петурата става неравна. Причинителят на тютюневата мозайка (tobacco mosaic virus) става обект на всестранни изследвания, насочени към състава, строежа, начина на разпространяване и др. характеристики, имащи значение за вирусологията. Известни вирози с името мозайка са ябълковата, краставичната и др.
Характерни са признаците на болестта сачмянка. По листата се явяват петна с пурпурен оттенък. Те потепенно нарастват и променят цвета си до бледокафяв (охрен). Листната тъкан около петната остава с червен оттенък. Оформя се пръстен. Засегнатата тъкан на листата в развитие отпада в средната част на листата. Така листната петура остава като простреляна със сачми, откъдето идва името на болестта.
При прасковите гъбната болест къдравост (тафрина) се характеризира не само с промяна на оцветяването, но и с деформация на листната петура. По нея се образуват подутини и пришки с жълт, бледорозов до розовочервен цвят. Листата падат, когато е засегната голяма част от листната повърхност. Масовото заразяване на листата може да доведе до ранен листопад и оголване на клонките. (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев ˗ агроном по растителна защита
