Цикълът на плододаването е доста сложно биологично явление. То започва с диференцирането на плодните пъпки и преминава през редица междинни етапи (зимен покой на пъпките, цъфтеж, опрашване, оплождане, завързване, развитие на плодовете) до момента на беритбата.
Малко от цветовете се развиват в плодове и само част от тях достигат узряване. Някои опадват още през периода на цъфтежа. Част от завързите също опадват в хода на тяхното по-нататъшно развитие и особено през първия месец след цъфтежа.
Окапването се счита за нормално, когато частта на задържаните плодове надминава 4-5% от броя на цветовете за семковите и 15-25% за костилковите овощни видове. В тези граници явлението е нормален процес на саморегулиране на растението. По този начин то установява натоварването си с плодове в зависимост от водните и хранителни запаси, които има на разположение. Така остава винаги в рамките на нормалното плододаване.
През вегетации, когато опрашването и оплождането в преобладаващите райони при ябълковите сортове преминава при благоприятни условия и техните завързи надвишават оптималните норми, плододаването трябва да се регулира чрез прореждане. Това мероприятие е наложително при сортовете от групата Златна превъзходна и някои сортове от групата на Червена превъзходна.
Посредством прореждането може да се намали значително разходът на пластични вещества и вода за растежа на завързите и плодовете. То способства за подобряването на качествата на плодовете и запасяването на тъканите на дърветата. Това мероприятие влияе положително върху редовността на плододаването най-вече при някои ябълкови и крушови сортове.
При прореждането трябва да се има предвид приблизителният норматив за размера на листната повърхност или броя на листата за един плод. При повечето ябълкови сортове той е 30-40 листа. Едроплодните сортове се нуждаят от по-големи количества пластични вещества за изхранване на един плод, отколкото дребноплодните сортове.
Прореждането на прасковените плодове обикновено се извършва, като се оставят на 8 см плод от плод. По този начин се обезпечават за всеки плод достатъчно пластични вещества и слънчева светлина, за да добие необходимата едрина, оцветяване и вкус.
Правилното прореждане на завързите до желаната степен се постига от овощарите след неколкогодишна практика. В началото стопаните оронват значително по-малък брой завързи. При спазването на препоръчителната норма (30-40 листа за един завърз) се създава невярното впечатление, че прореждането е много силно и добивът ще се намали значително. Отстраняват се завързите, които са червиви, нагризани, деформирани, с кожеста коричка, допрени едно до друго плодчета, които създават възможност да не бъдат покрити от инсектицид и да станат по-късно обект на нападение от плодовите червеи. Оптималното време за извършване на тази дейност е след физиологичното юнско опадване на плодовете.
Ръчното прореждане на завързите е твърде трудоемка работа и поради това може да се прилага само на малки площи в домашните овощни градини. В големите овощни масиви тази операция е напълно неприложима. Затова се използват специфични „фиторегулатори”, които предизвикват загиване на зародишите и в резултат на това окапват завързите. Те се внасят през пълния цъфтеж или непосредствено след опадване на венчелистчетата. Прореждането на завързите допринася за получаването на по-едри плодове, нормално цветообразуване за следващата година, натрупване на повече пластични вещества и удължаване живота на овощните дървета.