Отгледайте си алабаш за прясна консумация от есента до пролетта

Алабашът е много близък роднина на главестото зеле, но за готвене не става. Използва се като пресен и това дължи на добрата си съхраняемост при обикновени условия. По хранителната си стойност превъзхожда зелето, а по съдържание на витамин С стои на едно от първите места сред останалите зеленчуци. Оттук произтича голямото му значение като противогрипно средство и редом с морковите, ряпата и други зеленчуци, съхранявани в прясно състояние през зимата заслужава подчертано внимание.
Според големината на стъблеплодите сортовете алабаш са обособени в две групи – дребни и едри. Едрите наричат още и зимни. В Европа много се търсят дребните, които се отглеждат като ранни в култивационни съоръжения или като есенни. У нас интересът е към зимните като Син зимен или Едър зимен. При нашите условия стъблеплодите успешно се съхраняват заровени в земята.
Нуждите на семейството от алабаш не са особено големи. Затова обикновено не му се заделят специални площи в дворната градина. Традиционно се засажда по тировете и вадите. По добре е да бъде настанен на самостоятелна площ.
Разсадът за зимния алабаш се отглежда както и разсада за късното зеле. Затова не е необходимо да заделяте отделна леха. Достатъчно е да отлети един-два или повече реда в лехата със зелевия разсад. И за двата вида семената се засяват в началото на юни. При добри грижи, главно редовно поливане и плевене, за един месец ще стане готов. Тогава, ако го засаждате на самостоятелна площ, имайте предвид подходящите разстояния – 80 на 40 сантиметра.
Важна особеност за алабаша е, че не понася торенето с пресен оборски тор, както и на обилното торене с амониева селитра. Те влошават вкусовите му качества. Оборският тор се дава на предшественика, а преди засаждането на алабаша с обработката почвата се обогатява с 3-4 кг суперфосфат 1,5-2 кг калиев сулфат на 100 кв. метра. При такава основа с първото окопаване вече може да бъде подхранен с около 1,5-2 кг амониева селитра на 100 кв. метра. Стъблеплодите ще бъдат крехки и вкусни, ако им се осигури непрекъснат растеж. Това редом с подхранването се постига и с редовните поливки, така че почвата да е винаги умерено влажна..
Реколтата се прибира късно, след образуването на големите слани. Само от 10 кв. метра може да получите 20-30 кг продукция.