Патладжанът се отглежда предимно за ранно и средно ранно производство. Подходящи са сортовете Патладжан 12, Тракиец, Лъч, Антим. По-рядко се използват Български патладжан, Дълъг патладжан. За ранно полско производство семената се засяват в края на януари, началото на февруари в топъл парник, достатъчни са 5-6 г на 1 м2 (за декар са необходими 25-30 г семена). Разсадът се пикира когато образува два същински листа в полутопъл парник на разстояние 10 х 10 см или най-добре в саксийки.
За средно ранно полско производство семената се засяват през март в полутопъл парник, но по-рядко – трябват 3 до 4 г на 1 м2. Разсадът не се пикира.
Ефективна обработка на капризните семена за по-бързо поникване
За да се развива добре през деня температурата трябва да е 20-25 градуса, а през нощна - около 18 градуса. По-честото проветряване закалява растенията. Плеви се и се подсилва с 1-2 см торово-почвена смес, така се запазва добре кореновата система. В деня преди разсаждането се полива обилно с вода.
Ранният патладжан се засажда в края на април-началото на май в Южна България и след 10 май в Северна. Мястото трябва да е защитено от студените ветрове, затова едновременно с разсаждането през 10-12 м се слагат кулисни растения (царевица, техническа метла).
Засадените растения се поливат едновременно с разсаждането, но не обилно, за да не се изстуди почвата при евентуално паднали дъждове.
Средно ранният патладжан е готов за засаждане през май – обикновено след 15 май.
По изискванията си към условията патладжанът е близък до пипера. Взискателен е към топлината. Понеже е култура с дълъг вегетационен период се развива добре в райони, където от засаждането до края на вегетацията има най-малко 4 месеца топло време при средна дневна температура около 20 градуса. Патладжанът е силно светлолюбив. Не понася засушавания. Обича топлите, плодородни, богати на органични вещества, средно тежки почви, добре дренирани, без голямо колебание на водния баланс.
Добре се развива върху площи, освободени от торени предшественици спадащи към други семейства – тиквени, грах, фасул, люцерна, житни. Необходима е основна обработка на почвата – дълбока оран през есента или прекопаване с права лопата на дълбочина 25-30 см. През пролетта мястото се култивира и няколко пъти се бранува или прекопаване, а когато почвата е по-студена се прави плитка оран. С дълбоката есенна оран се внасят 3-4 т полуугнил оборски тор, 20 кг фосфорен тор и 10 кг калиев тор на декар. Преди разсаждането се тори и с азотен тор.
