Някои пчелари оставят в кошера за зимата твърде много пчелен прашец и той нерядко се разваля, поради което го губим напразно, смята пчеларят Д. Боваров от руската Московска област.
Едно лятото Боваров заселил неголям рояк на 5 рамки с восъчни основи. До есента семейството изградило питите добре и се наложило да му помогне с 6 кг захар. Зазимил го с 6 рамки пчели и около 7 кг мед, но без пчелен прашец. Пчеларят използва подземен зимовник, в който температурата се задържа на плюс 2-40С.
Семейството презимувало добре, нямало плесен, подмор и диария. Останали около 4 килограма мед, но нямало пило, въпреки че при прегледа било установено наличието на изправна майка.
С настъпването на дните с условия за летеж това семейство повече от всички принасяло цветен прашец, а след седмица по няколко рамки имало засеменени площи. До настъпването на лятото семейството догонило и изпреварило останалите семейства и по растеж, и по продуктивност.
Този случай навел пчеларя наведе на мисълта да предприеме специален опит. През есента отнел от едно слабо семейство всички тъмни пити с пчелен прашец, а в замяна му дал 7 пити с мед без никакъв прашец.
Напролет (на 17 април) след изнасянето на кошера от зимовника се оказало, че семейството без пчелен прашец е презимувало превъзходно. В кошера нямало нито плесен, нито диарични следи, а подморът бил само няколко пчели. Пило нямало и в този случай. Същия ден Боваров дал на семейството пита с пчелен прашец и след седмица се появило пило. През пролетта пчелите от това семейство събирали цветен прашец повече от другите, а през лятото не само достигнали в растежа си другите семейства, които имали пило към 17 април, но и ги изпреварили по количество пило и по продуктивност. Боваров стигнал до извода, че пчелите през зимата не са се амортизирали за поддържане на топлина за отглеждане на пило.
Пчелните семейства, в чиито гнезда пък астанал пчелен прашец за зимуването, презимували лошо - всички рамки, стените и дъната на кошерите били зацапани от диария.
Пчелите, зимувайки без пчелен прашец, поддържат спокойно състояние и са чувствително по-здрави, отколкото например пчелите в семействата, където се е появило пилото през февруари-март, и през пролетта работят по-енергично, констатира Боваров. Този опит го убеждава, че пчелен прашец не бива да се оставя на семействата през зимата, особено в средата на гнездото, тъй като това може само да влоши зимуването. Питите с прашец трябва да се дават на гнездото само пролетта.
