Въпреки че от края на 2016 г. се усеща леко стабилизиране на млекопроизводството, секторът все още е в криза и при обсъждането на бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП) той трябва да остане в приоритетите за подпомагане след 2020 г. Това становище застъпи в интервю за Синор.БГ Рангел Матански, съпредседател на Националния съюз на говедовъдите в България и учредител на организацията на млекопроизводителите от община Раковски „Фермерско мляко“, който неотдавна спечели европейския конкурс за млад фермер на годината.
За първи път това лято цените на млякото не се сринаха до отчайващите нива от 20-30 стотинки за литър, както се случваше през годините след отпадането на млечните квоти.
Днес на пазара се усеща липса на суровина и това задържа вътрешните цени на нива от 60 до 75 стотинки в зависимост от качеството на кравето мляко. „Животновъдите са доволни, защото не продават под себестойност, но много от тях все още не са погасили старите си дългове въпреки отпуснатите субсидии“, коментира още Матански.
Именно затова браншовиците настояват и в бъдеще да се запази сегашната система на подпомагане на животновъдството, като субсидиите се обвържат с количествата продукция, реализирани на пазара.
По отношение на инвестициите секторът трудно наваксва, тъй като програмата за развитие на селските райони не даде необходимите преференции на организациите на производителите. Членовете на „Фермерско мляко“ са се отказали от проекта да правят обща мандричка въпреки идеята да кандидатстват по подмярка 4,2 за преработка на селскостопанска продукция.
„Самите изисквания на наредбата включваха непосилни за нас разходи за покупка на земя. Отделно не можехме да докажем наличие на персонал за 5 години назад, което също не можеше да ни донесе бонус точки. Да не говорим за стойността на строителния проект, който е твърде скъп, а членовете на нашата организация са дребни фермери. Анализирайки тези проблеми, установихме, че програмата ясно не е адресирана до малкия и среден бизнес, затова се отказахме“, посочи председателят на организацията.
За Матански сдружаването на българските производители е кауза, която той преследва неотклонно повече от 4 години. Заедно с колегите си от „Фермерско мляко“ той е успял да увлече след себе си и немалко фермери от други региони на страната.
„Много скоро очакваме да бъде регистрирана нова фермерска организация на млекопроизводители от град Средец, където осмина души са открили възможност за общ бизнес“, посочи Матански. Неговите колеги от „Фермерско мляко“ също продължават да инвестират, което ще им помогне да преборят опасността от фалити. Вече трима от членовете са получили регистрация по наредба 26 за директни продажби и самият Матански също се замисля дали да не последва примера им.
Младият фермер от Раковски е потомствен говедовъд, който още от 2000 година започва да помага в стопанството на баща си Георги. Едва през 2005 г., когато те купуват бившия свинарник край Момино село, стопанството се разраства и Матански се включва, но като поема самостоятелно бизнеса с доставки на фуражи и реализация на готовата продукция. Днес фермата наброява 130 животни, като млякото изцяло се предава на мандрите.
Преди две години Матански инвестира в иновативен проект за енергийна ефективност, финансиран по Норвежкия финансов механизъм „Иновации за зелена индустрия“.
С помощта на соларната инсталация и пещта на пелети, разработени от Старозагорския университет, в стопанството е осигурена постоянна топла вода и отопление за животните, а разходите са намалели значително.
Благодарение на този проект Рангел Матански става победител и в Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери за 2016 г., където стопаните се оценяват в три категории – за иновативен, за социален и за предприемчив проект.
В рамките на Европейския конгрес на младите фермери, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел, Матански ще представлява България. Четвъртото издание на конкурса беше организирано от евродепутата Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в партньорство с Министерство на земеделието, храните и горите и Националната служба за съвети в земеделието.
С участието на българските представители на този конгрес явно ще се чуе думата и на родните млади фермери - и то в един важен момент, свързан с обсъждането на бъдещата ОСП след 2020 г.
Екатерина Стоилова
