Близо пет години норвежкото правителство финансира екологични проекти на малки стопанства в България с основната цел да подкрепи родния бизнес и да насърчи инвестициите в нови технологии. Проектите се изпълняват в рамките на програмата „Енергийна ефективност и по-добро качество на млякото в българските ферми” и се финансират по линия на Норвежкия финансов механизъм „Иновации за зелена индустрия“. Общата субсидии по трите проекта е малко под 300 хил. евро, като в неговото изпълнение са привлечени институти и неправителствени организации. В частта за въвеждане на енергийните проекти в малките стопанства норвежците са се справили перфектно и до този момент три малки български ферми имат сериозни подобрения в стопанствата си, водещи до икономии на енергия и намаляване на себестойността на производството.
Българските стопани сами кандидатстват за финансирането и след одобрение от страна на специална комисия, изпълняват проектите, като важно място се отрежда на изследването на ефективността от въвеждането на новите инсталации, поясни Стоилко Апостолов, управител на Фондация „Биоселена“, участваща в реализацията на част от програмата.
Кравефермата на Георги Матански от пловдивското село Момино село е едно от стопанствата, инвестирало в екосистеми за топла вода, като 80% от инвестицията е норвежката помощ. Самата инсталация струва около 24 хиляди лева, от които субсидията по норвежкатка програма е 20 хил. лева, останалото е съфинансиране от фермера.
Резултатите са изключително добри. Благодарение на комбинираната инсталация за производство на топла вода от слънчени панели и вторично използване на топлината, отделяна при охлаждането на млякото, от есента на миналата година стопанството почти наполовина е намалило сметките си за ток. Чрез топлообменник топлината от издоеното мляко се насочва за затопляне на водата и заедно с енергията от слънцето всеки ден фермата разполага с достатъчно вода за поддържане на перфектна чистота при млеконадоя. Инсталацията разполага с още два източника на енергия - камина на пелети и електрическа система за нагряване, но до този момент те не са използвани, защото соларните панели са напълно достатъчни за нагряване на водата, обясни фермерът.
„За една ферма от 120 животни като нашата дневно отиват поне половин тон топла вода, ако искаме да поддържаме необходимата чистота на млякото“, поясни Георги Матански. Преди изпълнението на проекта стопанството е разполагало само с два бойлера от 80 литра, които са били крайно недостатъчни. Сега има предостатъчно вода за хигиената и на персонала, затова фермерът горещо препоръчва на колегите си да инвестират в подобни инсталации. Още повече, че се реализират и големи икономии на ток. Преди сметките ни за ток бяха 1 200 лева на месец, сега паднаха до 600 лв., посочи Матански.
В изпълнението на екологичните системи са привлечени и учени от Тракийския университет, които са ги проектирали, а оборудването във фермите почти изцяло е купено от български фирми. След монтирането на съоръженията студенти от университета изследват качеството на млякото, като целта е да се установи доколко новата инсталация е подобрила работата във фермата и е повишила качеството на млякото, посочи Стоилко Апостолов.
Подпомагането по норвежката програма нагледно показва как с ограничени по размер субсидии българските ферми биха могли да постигнат много. Въпросът е дали и родната администрация се е поучила от норвежкия модел за работа с бизнеса, при който бюрокрацията е отживелица, а бизнесът стои на първо място в работата.
Ако средствата за енергийни проекти от старата програма за развитие на селските райони бяха използвани по механизма на норвежката програма, българските животновъди отдавна щяха да са покрили стандартите за чистота на млякото. Вместо това чиновниците се спуснаха да одобряват големи проекти за слънчеви панели, които вместо за подобряване на енергийните разходи на стопанствата се използваха от неземеделски производители в продажбата на ток за енергийната система на страната. Затова и през следващия програмен период Европейската комисия забрани на България по селската програма да подпомага подобни проекти.
Опитът на Норвегия в подкрепа на животновъдството лесно може да стане образец за подражание и от бизнеса, и от администрацията. Защото нагледно показва как науката може да съдейства при внедряването на иновации от страна на земеделските производители и как администрацията би могла да помага, вместо да пречи. Както често се случва на българска почва, засега.
Екатерина Стоилова
