Миналата седмица от Асоциацията на млекопроизводителите „Тракия Милк” обявиха, че на 22-и май организират национален протест срещу ниските изкупни цени и поредната криза, предизвикана от отпадането на квотите. Митингът ще се проведе от 11 часа на изхода на Димитровград по пътя към Хасково. Този път към говедовъдите ще се присъединят и овцевъди и козевъди, за които спадът в цените е напълно необясним. За причините, предизвикали недоволството на бранша, разговаряме с Георги Матански, фермер от пловдивското Момино село.
Г-н Матански, на фона на обещаваните субсидии за животновъдството хората се питат защо браншът отново ще протестира и какви са основанията за тези протести?
От години браншът е в състояние на оцеляване и ако някой си мисли, че държавната помощ отива в животновъдите, много се лъже. Стана практика мандрите да свалят изкупните цени на млякото точно преди изплащането на субсидии за животновъдите, така че вместо помощта да се пренасочи към модернизация на стопанствата, тя потъва, покривайки загубата от ниските изкупни цени. Трябваше ни време да осъзнаем, че винаги когато предстои подобна помощ, млекопреработвателите реагират много преди това, драстично сваляйки цените.
Така реално ние индиректно спонсорираме мандрите, което е пълен абсурд. Вместо производителите да получат средства за хладилни вани, трактори или друг инвентар, тя се поема от "бедните" мандри, които винаги са диктували вътрешните цени било с внос на европейско евтино мляко, било по друг начин. Не може държавните институции да не виждат, че ние финансираме преработването на продукцията. Като добавим и картела при изкупуването на млякото, може да си представите какво се случва с бранша – той потъва.
Значи протестът ви е насочен и срещу съглашателството при определяне на вътрешните цени, така ли?
Може да прозвучи силно, но в момента мандрите са най-големите крадци и заставам зад думите си. Веднага след като големите фирми свалят цените, останалите ги последват и това се повтаря многократно. На практика мандрите са един от най-големият картел в България и това всеки го знае.
Сега обаче чашата на търпението преля, защото под предлог, че складовете били препълнени с продукция, изкупуването върви при нереално ниски цени.
По колко стотинки предавате млякото?
Миналата година през зимата цените се движеха около 80 стотинки за литър. Тази година през зимата се задържаха на около 70 стотинки, но за последните месеци драстично паднаха. Само за моята ферма през последния месец цената падна от 64 стотинки на 59 стотинки за литър. Колеги от Южна България обаче се оплакват, че им предлагат по 43 стотинки, което е много под себестойност. Чувам, че в Северна България състоянието е още по-зле – там дори отказват да купуват суровото мляко и така обричат фермерите на гибел. В същото време цените на сиренето и кашкавала в магазините тръгнаха нагоре. Какво ви говори всичко това – за пълен диктат от страна на преработвателите. Затова се вдигаме на протест.
Колко са животновъдите във вашето село и как се е развил браншът през последните години?
Лично нашата ферма в Момино село работи от 10 години. По онова време селото разполагаше с около 700-800 дойни животни. В момента сме само двама фермери, като отглеждаме само 200 крави. Тук-таме по дворовете хората имат по 1-2 животни, но това е за лична консумация.
Проблемът с животновъдството е свързан с липсата на всякакви регулации и с това, че има сив сектор, който притиска законно работещите стопани. Моето семейство отчасти се задържа, защото успяхме да модернизираме част от стопанството и продължаваме да кандидатстваме по различни програми. По норвежката инициатива например завършихме изключително ефективен проект, с който осигуряваме достатъчно топла вода за фермата.
Вече съм подготвил и проект за инвестиции по мярка 4,1 от новата програма за селските райони. Той е за нов доилен апарат и за трактор, необходими за стопанствата. Смятам да подам документите си тази седмица във фонд „Земеделие”?
Имахте ли проблеми в подготовката на проектите?
Не, използвам услугите на външни консултанти и съм доволен. Досега имам изплатени два подобни проекта по мярка 121. Оборудвахме стопанството с трактор, косачка и пръскачка, които са ни необходими при отглеждането на фуража. Обработваме достатъчно собствена и арендована земя, за да осигурим храна за животните.
Като намаляваме разходите си, успяваме отчасти да покриваме себестойността си. Само че пазарът очевидно продължава да ни поднася неприятни изненади. Докога, не мога да прогнозирам.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
