За 10 години членство в Европейския съюз българското земеделие губи позиции в общата добавена стойност на икономиката, но пък дава силен тласък на търговията. В същото време прилагането на общата селскостопанска политика (ОСП) благоприятства за модернизацията на техническия парк, за окрупняване на стопанствата и за активизиране на пазара на земята. Тези изводи се налагат от анализа на Института по аграрна икономика и Центъра за икономически изследвания в селското стопанство САРА, който прави пълен разрез на ефектите от прилагането на ОСП за периода от 2007 до 2016 г.
До началото на 2000 г. българското земеделие е формирало над 10% от брутната добавена стойност (БДС) и от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Делът на аграрния отрасъл след 2007 г. спада в рамките на около 5%. Този спад се дължи не на абсолютното намаление на производството и на добавената стойност на отрасъла, а на по-бързото и възходящо общо развитие - най-вече в сферата на услугите, които формират около 65% от БДС на страната, заключават икономистите.
Тези тенденции в България са в синхрон с протичащите процеси в почти всички развити страни (от ЕС, САЩ), но в същото време са доста по-ниски в сравнение с много водещи развиващи се страни, които бележат осезаем икономически растеж. За 2014 г., аграрният отрасъл в Китай формира 9,2% от БДС, а в Индия 17,4%, но това не пречи тези страни да развиват успешно останалите икономически сектори, се посочва в анализа.
Повишеният интерес към земеделието и значителните фондове за инвестиционна подкрепа в периода 2007 – 2015 г. се изразяват в създаването на основен капитал, възлизащ на над 3,2 млрд.лв. През целия период (между 2008-2015 г.) на прилагане на Мярка 121 за инвестиции в земеделските стопанства са платени публични разходи в размер на над 1 млрд лв., което показва, че една трета от направените инвестиции в земеделието за този период са с европейски и национални средства.
Членството в ЕС дава силен тласък на търговията - 65% от аграрния износ е за ЕС, а 75% от вноса е от ЕС. Земеделието, въпреки намалението в добавената стойност на страната, генерира около себе си допълнителни услуги и поръчки към другите икономически отрасли и допринася за положителната нетна търговия от агро-храни.
Негативните процеси, които се наблюдават през разглеждания период, при основния капитал са свързани с намаляване на инвестициите в преки производствени активи (живи животни и насаждения) и увеличаване на инвестициите в непроизводствени активи. Това е неблагоприятно и вероятно е една от причините да отчитаме подобрение на ефективността и производителността в земеделието, но в същото време изоставане при добавената стойност и общата възвращаемост от производството.
През десетте години, в които директните плащания се прилагат, освен че осигуряват част от доходите в земеделието, те оказват влияние и върху промените в цените на част от факторите на производството. Безспорно най-силно е отражението им върху цената на земята, а оттам и върху арендните вноски. Обвързаността им с размера на стопанисваната земя е причина за това силно изразено влияние, като 52% от размера и промените през годините на арендните вноски се дължи именно на субсидиите и подпомагането, 38% на изкупните цени в селското стопанство и едва 10% на други фактори.
Отрасълът има безспорна роля в развитието на селските райони и заетостта и по този начин, косвено, участва в създаването на между 12-15% от БВП на страната, което е достатъчно значимо и важно и показва безспорен потенциал да подобри своите показатели в бъдеще.
По конкретните показатели свързани с производството, производителността, ефективността и добавената стойност през последните 10 години се открояват слабости, които показват, че процесът на трансформация в отрасъла е завършил, но членството в ЕС не може автоматически да реши проблемите. Земеделието след 2000 година започва постепенно да губи позиции в общата добавена стойност.
Делът на аграрния отрасъл след 2007 г. спада в рамките на под 5%. През последните години, брутната продукция от земеделие в България се изчислява на около 3 пъти по-ниски равнища отколкото средните стойности в ЕС-27.
Именно тези ниски стойности разкриват големия проблем в българското земеделие и обясняват защо ниските нива на добавена стойност се дължат на слабости на отрасъла, повече отколкото на по-бързо и изпреварващо развитие на услугите и индустрията.
Въведеното от началото на 2000 г. необвързано подпомагане по първи стълб на ОСП разкрива слабости не само в България, но и в целия ЕС. Европейското земеделие губи темпове на растеж в сравнение с бързоразвиващите се страни.
Създаваната добавена стойност през последните 10 години в ЕС-28 е около 4 евро срещу всяко 1 евро разпределено като директни плащания и намалява, но се разкрива голямата диференциация между нови и стари страни-членки. Делът на субсидиите във факторния доход от земеделие е около 30% в ЕС (37% в България), което разкрива зависимостта и поставя под риск жизнеспособността и устойчивостта на отрасъла без последващи реформи.
В ЕС-13, добавената стойност в земеделието на единица субсидия през 2015 година се изчислява на под 3 евро, докато в ЕС-15 това съотношение е над 2 пъти повече.
Въведената през настоящия програмен период по-голяма обвързана подкрепа за чувствителни сектори е благоприятно решение за тези производства, но в същото време те се стабилизират и възползват на ниво площи и брой животни, като отражението върху произведената продукция не е голямо. Количеството на произведено краве мляко, където са насочени най-голяма част от средствата за обвързано подпомагане, продължава да намалява и през 2015 и 2016 г. Наблюдава се силно адаптационно поведение от страна на производителите при вземането на техните управленски и производствени решения, съобразно конюнктурата на подпомагане, което се потвърждава с осезаемия ръст през последните 2 години на култури, които по принцип не са сред най-застъпените и при които ползите не са много ясни.
Другият голям проблем пред директните плащания се оказва неравномерното разпределение между бенефициентите. Подпомагането се прави, за да се подкрепят доходите и да се гарантира жизнеността на отрасъла, докато неравномерното разпределение е сигнал, че средствата не са съобразени с нуждите и състоянието на отделните бенефициенти. Около 12% от бенефициентите получават 83% от публичните средства, като това са бенефициенти, стопанисващи крупни масиви от земя, които получават публично подпомагане, независимо от фермерската им доходност, жизнеспособност и реципрочната обществена полза.
Подпомагането по ІІ-ри стълб, чрез Програмата за развитие на селските райони, оказва важна помощ за развитие, модернизиране и оборудване на стопанствата в сектора. Въпреки трудностите с усвояването на средствата в началото на предишния програмен период (2007-2013) в края бе постигната висока степен на изпълнение – 99%. В същото време се виждат диспропорции в разпределението на средствата, като над 67% от помощта е в подотрасъла на растениевъдството, а неизпълнението на някои от заложените в началото на Програмата индикатори са изпълнени или наполовина, или по-малко. При прилагането на М123 за добавяне на стойност към земеделските продукти се вижда също висока степен на финансово изпълнение, като финансово са подкрепени, в периода 2007-2013 г., 381 предприятия само в хранително-вкусовата промишленост, което е около 7,5% от всички предприятия в сектора.
Големият въпрос тук е свързан именно с интеграцията на подкрепените предприятия и земеделския отрасъл, за да се повиши добавената стойност и с проследяване изпълнението на бизнес плановете от тези предприятия и оценката на тяхната устойчивост.
Вижда се, че този проблем е сложен не само за България, но и за останалите нови страни членки, които като цяло изпитват слабости за добавяне на стойност към тяхната земеделска продукция, докато в ЕС-15 нещата са далеч по-добре, което се потвърждава и от подобряване на търговския баланс на ЕС след 2010 година, когато Общността от нетен вносител се превръща в нетен износител, именно благодарение на продуктите с висока добавена стойност.
Въпреки тези слабости земеделието в момента остава основен и ключов отрасъл в българската икономика, който заслужава специално отношение. То се модернизира, фермите се окрупняват, доходите растат, но изпитваме проблеми с ниската добавена стойност и производствените дисбаланси.
Благодарение на провежданата политика след 2007 г. екологичният проблем с изоставените и нестопанисвани земи е маргинализиран в значителна степен. Членството в ЕС дава силен тласък на търговията - 65% от аграрния износ е за ЕС (слаб ръст за последните 10 години), 75% от вноса е от ЕС (ръст от 80% за последните 10 години). Въпреки намалението в добавената стойност на страната, земеделието генерира около себе си допълнителни услуги и поръчки за около 4,5 млрд. лв., допринася за положителна нетна търговия от агро-храни годишно с около 2,5 млрд. лв., има безспорна роля в развитието на селските райони и заетостта и по този начин косвено участва в създаването на между 12-15% от БВП на страната, което е достатъчно значимо и важно и показва безспорен потенциал да подобри своите показатели в бъдеще.
През 2016 г. растениевъдството формира почти 70% от БДС в земеделието, а животновъдството около 25%, останалите 5% се създават от услугите в земеделието. За сравнение в началото на века животновъдството е давало около 50%, а растениевъдството около 45% от БДС. Нещата бързо се променят като роля изиграва и приемането на Общата селскостопанска политика, при която подпомагането е базирано на площ. Така сектори, при които земята е пряка производствена сила получават по-голям стимул за развитие.
Трудностите при структурното приспособяване на българското селско стопанство са изразени най-силно в животновъдството. Броят на говедата след 2007 г. е относително неизменен. Драстичен е спадът на броя на свинете. Намалението е устойчиво, като за 10 години надминава 43%. Броят на овцете и козите също намалява - с 26%, като все пак броят им се стабилизира и темповете на намаление се забавят.
Продължилият спад при броя на животните след 2007 г., до голяма степен се дължи на ниската конкурентоспособност на нашето животновъдство, което засегна основно малките и средни фамилни стопанства. Животновъдството в България, като цяло, трудно се приспособява към новите предизвикателства, а в някои от подотраслите (например млекопроизводство) негативните тенденции вероятно ще продължат.
За тези 10 години на членство се вижда и безспорна положителна промяна. Върви окрупняване на стопанствата, изграждат се нови модерни стопанства, породният състав на животните се подобрява, има значителен напредък и по отношение на качеството на произвежданото мляко и месо. Значителна е промяната и в структурата на стопанствата. Така например, ако през 2003 г. 194,7 хил. стопанства са отглеждали 377,6 хил. крави и е имало 237,7 хил. ферми с 1,635 млн. овце, което прави средно по 1,9 крави и 6,9 овце на стопански двор, то през 2015 година средният брой на млечни крави в стопанствата вече е 8,4 глави, а средният брой млечни овце е почти 30.
Най-сериозен спад в БДС на аграрния отрасъл се наблюдава при зеленчуците, чийто дял намалява от почти 12% през 2007 г. до 4% през 2016 г., като това производство се явява най-губещото от промените в политиката.
До голяма степен проблемите в сектора се дължат на неравномерността в разпределението на средствата по директните плащания. Получава се така, че голям брой стопанства получават малки по размер и обща стойност преки плащания. За последните пет години се наблюдава тренд на намаление на дела на стопанствата, получаващи до 5 000 евро годишно (93% през 2008 година до 83,6% през 2015), което е свързано от една страна с процесите на преструктуриране и окрупняване на земеделието в България, и от друга с ежегодното увеличение на ставката на единното плащане на площ.
Все пак тези 83% от бенефициентите получават 12% от директните плащания на площ. В тази група са обикновено малки по размер стопанства или такива в интензивните сектори на земеделието – зеленчукопроизводство и животновъдство. Броят на стопанствата, получаващи над 100 000 евро е малък – 0,2% през 2008, а през 2015 – 1,3. Увеличаването на дела на стопанствата, получаващи големи плащания на площ, е свързано с ръста в броя на стопанства с големи по размер площи. Бенефициентите, попадащи в тази група получават 16,8% от плащанията на площ през 2008, а през 2015 година този процент нараства значително до 44,2% от всички необвързани плащания.
Почти постоянен е размерът на ежегодно получаваните средства в групата от 5 000 до 20 000 евро, въпреки увеличението на броя бенефициенти в тази категория.
Данните за разпределението на директните плащания са важни по две причини. На първо място, те илюстрират недостатъците на схемата за единно плащане на площ по отношение на подкрепата за групата от малки стопанства. Тъй като преките плащания се базират на притежаваните от стопаните площи може да се твърди, че голяма част от стопанствата, попадащи в категорията на получаващи подкрепа до 5 000 евро са именно малки по-размер стопанства.
Това означава, че плащания, аргументирани с нуждата на подкрепа на икономически по-слабите, отиват в голяма степен при стопанства, които имат капацитет да реализират самостоятелно приходи от своята дейност.
През 2015 година директните плащания в ЕС-28 представляват 74% от всички разходи по ОСП, като 93% от тях са необвързани с производството.
Неравномерното разпределение на директните плащания е проблем, идентифициран и обсъждан и на европейско ниво – 80% от плащанията в съюза се получават от едва 20% от бенефициентите, което е тенденция близка до тази в България.
Около 130 хиляди бенефициенти в ЕС-28 получават над 50 хил. евро ежегодно, което е общо над 13 млрд. евро от бюджета за ДП. Всяка година средният размер на плащания на тези стопанства е над 100 хил.евро. Анализирайки тази ситуация, възникват два основни въпроса– необходимо ли е предоставянето на толкова много публични средства на големи по размер и в повечето случаи ефективни стопанства, и нужно ли е аграрната политика да има социални цели.
В новия програмен период 2014-2020 година се прави опит да се адресират проблемите с неравномерното разпределение като се въведат механизми, насочени към по-справедливо разпределение на директните плащания, каквито са Схемата за преразпределително плащане (СПП) и въвеждането на таван на плащанията над 300 хил.евро на бенефициент. Тези мерки дават известен резултат, като коефициентът на неравномерно разпределение (Джини) за ДП през 2015 г. намалява и в България, и в ЕС.
Независимо от това ефектът на СПП е по-малък от очакваното и не може да стопи голямата диференциация в подкрепата, което се дължи на необвързания принцип на подпомагане и еднаквото плащане на площ.
Факторният доход е един от основните индикатори за доходи в земеделието на макро ниво. Той изразява дохода от земеделска дейност след приспадането на разходите за производство, амортизацията и данъците, като се прибавят и субсидиите, т.е. факторният доход съдържа в себе си и получаваните от стопанствата директни плащания.
През 10-те години на членство на България в ЕС доходите на земеделските производители, изразени чрез показателя факторен доход нарастват и в номинално, и в реално изражение (анализирайки на база на цени от 2005) до 2014, след което се отбеляза спад. Този спад е свързан с понижаването на цените на основните селскостопанските продукти на световните пазари и различни други причини от пазарен характер. Когато се изключи влиянието на инфлацията на цените, факторният доход през 2015 година все още не е на нивата от началото на 21 век – 2001, 2002 година.
Общо субсидиите (без субсидиите за инвестиции) представляват около 37% от факторния доход през 2015, като те могат да покрият около 30% от разходите за производство през същата година.
Директните плащания са основната част от тези субсидии в земеделието. Положителната тенденция в развитието на факторния доход, дори по текущи цени, няма да е силно изразена, без получаваните от стопаните субсидии, а в някои случаи стопаните няма да имат възможност да покриват своите разходи в достатъчна степен и може да се очаква, че това би имало допълнителен негативен ефект върху производството.
Един от най-съществените недостатъци на ІІ стълб в частта на инвестиционните оси (изключение на компенсаторните плащания) се крие в неговите сложни предусловия, както по отношение изпълнение на проектите, така и като капацитет на бенефициентите, високите транзакционни разходи за финансиране и подготовка на проектите и справяне със съществуващите рискове по време на целия процес. Въпреки това интересът към програмата е висок. Финансовото изпълнение достига 99% в ПРСР 2007-2013. Направени са инвестиции за подобряване на конкурентоспособността на земеделието и горския сектор, инвестиции в местна инфраструктура и инвестиции за разнообразяване на местната икономика.
Разпределението на планирания бюджет е по-малък от планирания брой бенефициенти по първа, втора и трета ос, което създава условия за засилване на конкуренцията и ограничаване на достъпа до субсидиране на малките и средните стопанства.
Смекчаването на този проблем изисква подобряване на общата среда за изпълнение на програмата, въвеждане на диференциран подход по отделните мерки за постигане на различните подцели и по-лесен достъп до мостов капитал.
Максимално опростяване на процедурите (например по-малките строителни проекти под 25 хил. евро по мерките 121, 123, 311, 312 и техните еквиваленти през новия програмен период да бъдат извършвани от самия бенефициент) с цел намаляване на транзакционните разходи за кандидатите/бенефициентите също е от голямо значение за разширяване подкрепата за тази целева група.
Подкрепата на инвестициите посредством ІІ-ри стълб се разглежда като изключително важно за повишаване конкурентоспособността на отрасъла и постигане на ангажиментите, свързани с осигуряване опазването на околната среда, по-добри условия на труд, по-висока ефективност и качество на продукцията. Счита се, че директната подкрепа за инвестиции в селското стопанство води до по-високи и непосредствени ползи за отрасъла, фермерите и обществото като цяло, отколкото необвързаното подпомагане. При анализа на основната мярка за подкрепа, модернизацията на земеделските стопанства М 121 се вижда, че при разпределениетона подкрепата на база сектори безспорен лидер остава сектор „Растениевъдство” със 72% относителен дял на база сключени договори и 68% на база размер на финансовата помощ. Проектите в обхвата на сектор „Животновъдство” имат относителен дял на база сключени договори 25% като брой и 30% относителен дял като одобрена финансова помощ. Тези данни показват по-високия интерес и по-бързото изпълнение на проектите в сектор „Растениевъдство” и изплащане на финансовата помощ, което до голяма степен е в пряка зависимост от вида на дейностите, за които земеделските стопани кандидатстват в отделните сектори, съобразени с естеството на техните производства.
Лидерството на сектор „Растениевъдство” се дължи и на характеристиката на земеделските стопанства в страната и възможностите им за инвестиции.
Данните свидетелстват и за известна небалансираност между отделните сектори. Най-голям финансов поток за изпълнение на инвестиционни проекти се генерира в подсектор „Полски култури”. Към края на 2015 г. 51% от сключените договори по мярката са в този сектор като по договорите е ангажиран финансов ресурс в размер на 280,62 млн. евро. Почти три пъти по-малко са сключените договори в млечният сектор с размер на публичните разходи 118 млн. евро.
Подсекторите „Градинарство” и „Трайни насаждения” генерират 82 млн. евро размер на публичните средства. Животновъдните стопанства, извън сектор мляко, са с относителен дял 7% от сключените договори и с размер на финансовата помощ 60 млн. евро. Разпределението на одобрените проекти по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” също е небалансирано. Прави впечатление ниският относителен дял (8%) на животновъдните стопанства в одобрените проекти за целия период на прилагане на мярката.
По отношение на еврофинансирането земеделието е без аналог измежду останалите икономически отрасли, където има такива високи нива на публично финансиране. За сравнение трябва да се отбележи, че през 2000 г. 1 лв. публично финансиране в земеделието застава срещу около 32 лв. добавена стойност, а през 2010 г. 1 лв. публично субсидиране се равняват вече на 2 лв. добавена стойност.
През 2015 год. създаваната в земеделието БДС, съпоставена с подпомагането по линия на директните плащания, националните доплащания и средствата от ПРСР (предназначени за земеделие), вероятно ще падне до 1 към 1,4 лв.
Причините за това са по-скоро в модела на политика в земеделието, провеждан от ЕС и е системен проблем на ОСП за последните 15 години, а у нас остават проявленията и показват неспособността ни да постигнем повече от това на бенефициенти на тези средства.
ОСП е преобладаваща политика, приспособена по-добре към старите страни-членки, което може да бъде обяснено с историческия подход на развитие. На тази политика й липсва гъвкавост за да посрещне структурните, икономическите и производствени различия в Общността на 28 независими държави.
Политиката на ОСП в България, през тези 10 години, показва трудно адресиране на националните настоящи проблеми в земеделието, които са от пазарно, производствено и структурно естество. България има по-малко екологични проблеми, но има проблеми с добавената стойност, конкурентоспособността и модернизацията на средните и малки стопанства.
Подкрепата с І-ви и ІІ-ри стълб е плодотворна за производителите, но трябва да се повиши ефективността на резултатите, които се постигат и да се намалят негативните ефекти, свързани с намесата в управленските и производствени решения, които предприемат фермерите.
Въпреки тези слабости, земеделието в момента остава основен и ключов отрасъл в българската икономика, който заслужава специално отношение. То се модернизира, фермите се окрупняват, доходите растат, но изпитваме проблеми с ниската добавена стойност и производствените дисбаланси. Благодарение на провежданата политика след 2007 г., екологичният проблем с изоставените и нестопанисвани земи е маргинализиран в значителна степен.
Членството в ЕС дава силен тласък на търговията - 65% от аграрния износ е за ЕС (слаб ръст за последните 10 години), 75% от вноса е от ЕС (ръст от 80% за последните 10 години). Въпреки намалението в добавената стойност на страната, земеделието генерира около себе си допълнителни услуги и поръчки за около 4,5 млрд. лв., допринася за положителна нетна търговия от агро-храни годишно с около 2,5 млрд. лв., има безспорна роля в развитието на селските райони и заетостта и по този начин косвено участва в създаването на между 12-15% от БВП на страната, което е достатъчно значимо и важно и показва безспорен потенциал да подобри своите показатели в бъдеще.
