Дали българската администрация е непригодна да подготвя разумни проекти за подпомагане на животновъдството или просто е безсилна да контролира изпълнението на законодателството. Тези въпроси се налагат още първата година от прилагането на обвързаната подкрепа за бранша, която показа удивителни диспропорции при отпускането на субсидиите. И вместо малките стопанства да получат по 6 евро (или 12 лева за овца), те получиха по 89 лева, но само за 100 хиляди животни. Просто защото останалите не знаеха как да кандидатстват и изобщо не подадоха своите заявления.
А заделеният бюджет по схемата за обвързаната подкрепа за овцевъди и козевъди за 2015 г. беше в размер на 9 милиона лева, които трябваше да се изплатят за 700 хиляди животни в малките ферми. Или обобщено, държавата е трябвало да преведе по 12 лева на стопаните на тези 700 хиляди овце и кози, което обаче не се случи. И да питаме защо, едва ли ще получим отговор.
Вместо това големите ферми с по стотина овце започнаха да разделят стопанствата си на две с по 49 животни, прехвърляйки ги на роднини, за да могат да „усвоят” европейския ресурс, посочи за Синор.БГ Бисер Чилингиров, председател на Националната овцевъдна асоциация.
В резултат на това малките фермери отново останаха извън подпомагане, в резултат на което сега администрацията смята да ореже техните субсидии, защото видите ли, те не кандидатствали. Миналата седмица министърът на земеделието Десислава Танева обясни, че ще се готви нова нотификация до Европейската комисия, чрез която правилата да се променят, така че по-голямата помощ да отива в икономически ефективните стопанства, т.е. тези над 49 животни.
Ако попитате администрацията, проблемът бил в животновъдите, които не са заявили подпомагането и така фермери с 600 хиляди животни изобщо не са и разбрали, че държавата е подготвила 9-е милиона лева, които трябва да се разпределят между 700 хиляди овце в малките стопанства.
Но нали за големите стопанства бяха заделени 13 милиона лева и те бяха се разпределени между 214-те хиляди овце, които се отглеждат във фермите над 49 животни? И тези фермери получиха по 31 лева за своите животни. С други думи, те си взеха не само пая за собственото подпомагане, но този на малките стопани, които не кандидатстваха. Защото за да не се изгубят тези 9 милиона лева, на администрацията й беше по-лесно да разпредели 9-те милиона за 100 хиляди животни, голяма част от които обаче са собственост на умалените големи стада. И така собствениците на 700-е хиляди овце и кози си останаха извън прословутото българско подпомагане.
С новата нотификация България е решила да промени субсидирането на животновъдите, като намали парите на хората с до 49 животни. А идеята беше точно малките да увеличат бройките на стадата си, като от 49 животни ги направят 100. Това обаче би се случило само ако получаваха нормална административна подкрепа - не говорим за финансова, а за информационна подкрепа, каквато досега липсваше.
Само да припомним - огромният брой животни в страната 700 хиляди се отглеждат точно в малките стопанства.
Да, големите ферми са икономически ефективни, но точно те през миналата година са обрали и голяма част от 9-те милиона лева на малките, защото умишлено са разделили стадата си.
И какво се оказва, че администрацията предпочита да си затвори очите пред подобни машинации, уредени на ниво общински служби, вместо чиновниците от тези служби да разяснят навреме на дребните стопани, че държавата има един ресурс от 9 милиона лева, за който те при определени условия биха могли да кандидатстват.
Според мнозина вината била у самите фермери, защото те са в сивия сектор и не са регистрирали животните си. Въпросът е защо тази система се допуска от контролиращите, след като този проблем се знае от всички ветеринари по места.
За 2016 година все още няма обобщени какъв брой от овцевъдите са заявили подпомагане по обвързаната подкрепа.
Със сигурност ще бъдат увеличени стадата под селекционен контрол, което е стъпка в правилната посока.
В момента екипи на агроминистерството и Селскостопанска академия изготвят анализ по прилагането на схемите за обвързана подкрепа през последните две години, които включват и по-големия брой селектирани животни. Целта е да се увеличи помощта за по-продуктивните животни.
Последните данни сочат, че само при кравите броят на селектираните животни за една година се е увеличил от 60 хиляди на 80 хиляди. Увеличение има и при овцевъдните ферми от 190 хил. на 280 хиляди.
Въпросът е дали окрупняването на стопанствата ще продължи или дребните ферми ще си останат в сивия сектор, само защото липсва контрол. Иначе твърде налудничаво изглежда предложението само година след отпускането на обвързаната подкрепа за животновъдството страната ни да иска нова нотификация от Брюксел.
Екатерина Стоилова