Начало » Новини » Коментари
08.06.2017 г.

ИнтелиАгро: Ефектът от директните плащания върху пазара на земя се е изчерпал

Анализ
ИнтелиАгро: Ефектът от директните плащания върху пазара на земя се е изчерпал

sinor

За десетте години членство на България в Европейския съюз огромният плюс от въвеждането на директните плащания за българското земеделие беше премахването на пустеещите земи в страната и увеличаването на обработваната земя. Това се посочва в анализ на ИнтелиАгро за ефекта на директните плащания върху пазара на земята за периода 2007-2017 г.

Днес по линия на директните плащания фермерите заявяват близо 38 милиона декара обработваеми земи, като в същото време пустеещите земи са се стопили с около 2 млн. дка.

Или заявената за подпомагане площ е нараснала с над 11% за периода 2007-2016 г.

Въпреки че разглежданият период е твърде кратък (десет години) от гледна точка на иконометричния анализ, структурата на поземлените отношения в България и емпиричните доказателства показват недвусмислено връзката между субсидиите и рентите, които неизбежно рефлектират и върху цената на земята.

Според икономистите обаче с постепенното задържане на субсидиите на нивата от 2016 г. ефектът от подпомагането на декар върху рентите и пазара на земя ще бъде изчерпан. Причината е, че през 2016 г. България достигна 100% от тавана си за директни плащания и до 2020 г. финансовият пакет няма да расте. По-вероятно е дори тази ставка да започне да спада, ако размерът на заявените площи по различните схеми продължи да расте, както досега.

Именно затова и през следващите години цената на земята и на рентите вече ще зависят не от субсидиите, а от други важни фактори като качество на земята, окрупненост на парцелите, възможност за напояване, близост до операциите на големи стопанства и, разбира се, доходност.

Теоретично експертите от ИнтелиАгро смятат, че на места в страната, където конкуренцията за земя е повишила, рентата и цената на земята над пределната норма на възвръщаемост може да се очаква поевтиняване.

От съществено значение за пазара на земя в страната след 2020 г. ще бъде очакваната нова реформа в ОСП на ЕС. Основните направления, в които се дебатира към момента на изготвяне на настоящия анализ са постепенното намаляване и изравняване на директните плащания в ЕС, както и частичното им заместване с инструменти за управление на риска.

От днешна гледна точка може да се предполага, че вземането на такова решение на ниво Брюксел може да има обратния на досега наблюдавания ефект върху пазара на земя и рентите, а именно – успокоение на броя на сделките около и под нивото от 2006-2010 г., съответно и на обема на изтъргуваните площи.

При равни други условия все по-трудни за реализация ще бъдат дребните, разпокъсани парцели с голям брой собственици.

Налага се по естествен път и заключението, че досега директните плащания са „изтичали“ към собствениците на земеделска земя.

Рязкото повишаване цената на земеделската земя и натискът на растящите ренти накараха фермерите да свръхинвестират  основно в земя.

Икономомистите наблягат и изкуственото надуване на рентата и цената на земята, което е повлияно от конкуренцията между арендаторите. Икономистите посочват и няколко причини за това защо директните плащания са имали потенциално негативен ефект върху конкурентоспособността на стопанствата:

• Те дадоха възможност на иначе по-слабо ефективни стопанства да продължат надпреварата за земя и да удължават присъствието си на пазара.

• Нарасналото подпомагане за по-малките производители от 2014 г. (въвеждането на т.нар. преразпределително плащане за първите 300 дка) стимулира много от тях 1) да се разроят изкуствено (регистрираните ЗП само във въпросната година се увеличиха с безпрецедентните 20 000 – 27% ръст) - това повиши административните им разходи, като повечето започнаха да увеличават предлаганите ренти, вместо да акцентират върху ефикасността си.

• Надпреварата за земя стимулира много арендатори да навлязат в „чужда територия“ („наддаване“ за арендована земя в землища, които иначе са отдалечени от основната дейност на стопанството). В резултат държането под наем на площи, чието обработване е относително по-скъпо и евентуално носи по-ниска, нулева доходност или загуба, но чието задържане е важно и може да послужи за „разменна монета“ се превърна в практика;

• Поскъпването на основния производствен ресурс земята стана бариера за навлизането на нови и по-млади стопани, които биха могли да допринесат с нови идеи и практики в производството.

• Не на последно място директните плащания създадоха стимули за опортюнистично навлизане на пазара на земя (участие на пазара на играчи, чийто основен мотив е капитализирането на европейски плащания, а не толкова развитие на земеделие), което ограничава оптималното използване на ресурсите и трайността на инвестиционните намерения.

С нарастване на интереса към този пазар след 2006 г. и рязкото покачване на рентите, земеделските производители предпочитат да си обезпечат владеенето на по-голяма част от обработваните от тях земи, вместо да плащат все по-високи ренти в дългосрочен план.

В разглеждания период следва да се отбележат поне две важни събития от институционална гледна точка, които влияят на пазара на земя и са свързани пряко или косвено с очакванията за растящо подпомагане. Първият е приемането на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел1 (АДСИЦ), първите от които се конституират и започват да действат през 2004 - 2005 г. Вторият е едно изненадващо решение на Министерски съвет за продажба на големи части от Държавния поземлен фонд с Поименни компенсаторни бонове2 от 2012 г., при което бяха изтъргувани 8000 ха. земеделска земя.

Нарасналото търсене на земя естествено води до рязък ръст в цената ѝ, който е особено забележим след 2010 г.

Според статистиката от 2006 до 2016 г. земята е поскъпнала близо четири пъти, като на някои места в Североизточна България и сега се сключват сделки на стойност над 2000 лв/дка.

В общини близки до черноморските пристанища Варна и Бургас търсенето достигна цена от 1500 лв/дка. Въпреки по-високата доходност на тези парцели и ниските транспортни разходи на продукцията до базите за износ, възвръщаемостта на инвестицията често надхвърля десет години.

При така изложените обстоятелства икономистите задават въпроса дали плащанията на площ са най-добрият начин за гарантиране доходите на земеделските производители в България при сегашната характеристика на собствеността на земята и каква политика трябва да се прилага след 2020 г.

ИнтелиАгро: Ефектът от директните плащания върху пазара на земя се е изчерпал
4494

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Предприето е умъртвяване и унищожаване на всички птици
Откриха птичи грип в с. Трилистник, област Пловдив
Ловът на диви свине се открива на 29 септември
По 70 лв. на животно ще получат собствениците за превантивно заклани домашни свине в 20-километровите зони около индустриалните ферми
Съвети от здравното министерство
Как фермерите могат да се предпазят от бруцелоза
Решения на Министерския съвет
Забрана за приватизацията на „Сортови семена – Елит“ ЕАД
Годишнини
Обединените земеделци ще отбележат 71 години от убийството на Никола Петков
Свързани материали
Виж
Анализ на ИнтелиАгро
Икономисти коментират цената на черешите
Коментарът на икономиста Николай Вълканов от ИнтелиАгро
Борба с градушките ли ни обещава държавата или пари на вятъра
Вторият от серията дебати по бъдещата ОСП се провежда на 21 септември
Възможности за инвестиции и качествени храни искат фермерите и обществото
ИнтелиАгро
Мерки за управление на риска в ПРСР 2014-2020 – какво, как и къде?
Анализ
ИнтелиАгро: Защо директните плащания рано или късно ще изчезнат?
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам