Немалко градинари бъркат, приемайки хуматите за торове, докато всъщност са природни стимулатори на растежа. Попадайки в почвата, те активизират дейността на микроорганизмите и подобряват нейната структура и проникването на водата. Натрупват се в растенията и са напълно безвредни за хората.
Благодарение на тях растенията буквално оживяват пред очите ни – листата стават тъмнозелени, културите растат бързо и дават по-щедра и качествена реколта. Стимулаторите на растежа въздействат най-силно върху зеленчуците – всички от рода на тиквата, репичките, пипера, кромида, патладжаните, доматите, зелето, цвеклото, морковите.
Торовете, съдържащи хумати, се препоръчват за използване на глинести, песъчливи и бедни почви. Много добре действат при алкални почви и такива с ниско съдържание на желязо. Стимулаторите могат да се смесват на практика с всички азотни и калиеви торове, както и с органични. С фосфорни обаче не бива да се смесват и се използват отделно.
Различават се 2 основни вида. Калиевият хумат е с широк спектър на действие. Много ефективен е при обработването на семената и грудките преди засаждането. Продава се и във вариант, обогатен с микроелементи. Натриевият хумат пък повишава устойчивостта на растенията към стрес, студове и суша. При употребата му намалява опадането на цветните пъпки при недостиг на вода. Не се препоръчва обаче за използване при почви с висока киселинност. По принцип обаче кардинални разлики при хуматите няма и те са на практика взаимозаменяеми.
Хуматите се получават от торф, кафяви въглища или тинести утайки от изгнили остатъци от дървета или животни по дъното на езера или блата. От торфа се отделят с използването на основа, която впоследствие бива неутрализирана, а полученият продукт се оформя като прах на гранули или оцветена в черно течност.
Когато хуматът е на прах, се разтваря в 10 литра задължително топла вода, като 5-6 грама сухо вещество са напълно достатъчни. Течните са в различни концентрации, затова се действа според инструкцията, описана върху опаковката. Посочената концентрация не бива да се надхвърля, тъй като само се увеличават разходите, а растенията може да бъдат увредени. Подготвеният разтвор не трябва да се съхранява повече от седмица.
Пръсканията и поливанията с хумати обикновено се правят 3 пъти през сезона.
Ефективността на използване на хуматите в оранжериите е много по-висока, отколкото на открита почва. При това най-добре е стимулаторите на растежа да се добавят в смесите от инсектициди и фунгициди, с които растенията се пръскат на различни етапи от своето развитие.
