По качество птичият тор превъзхожда оборския, а по бързина на действие не отстъпва на минералните торове. Продължителността му на действие е около година. Хранителните вещества в птичия тор се намират в лесноусвоима форма за растенията. Торът от гъските и патиците обаче е по-воднист и по съдържание на хранителни вещества се доближава до обикновения оборски тор.
В свежия кокоши тор се съдържат 1,6 на сто азот, 1,7 фосфор, 0,9 калий. В термично изсушения тези елементи са двойно повече - съответно 4,5,3,6 и 1,7 на сто. Освен макроелементи птичият тор съдържа и микроелементи. Така например в сухия птичи тор има 15-38 мг манган, 12-39 мг цинк, 1-1,2 мг кобалт, 1-2,5 мг мед и 300-400 мг желязо.
При съхраняването на птичия тор е много важно да се възпрепятстват загубите на азот. За тяхното намаляване ( за 1,5-2 месеца загубите може да достигнат от 30 до 60 на сто) торът трябва да се съхранява смесен с торф (от 20 до 50 на сто от теглото на тора) или с прахообразен суперфосфат (6-10 на сто).
При отглеждането на птици в домашни условия (птичарници) трябва да се използва дълбока постеля със слой 35-40 см от надробена слама или дървени стърготини. Птичарникът се почиства 2-3 пъти годишно, като предварително се размесва торът от връхния слой с този, намиращ се отдолу.
Птичият тор се използва за основно наторяване, за подхранване и при засаждане в бразди, гнезда и т.н.). Много ефикасна е употребата му за зеленчуците и картофите.
