За да може в дома ви да е по-уютно, стайните цветя са просто необходими. Те правят компания в самотата, радват очите ни, оживяват интериора. За съжаление, не винаги имаме време да се грижим за своите зелени питомци. Ние сме заети с работа, със себе си, с деца, домашни любимци, с ремонт, с каквото ни се случи, но не и с пресаждане и подхранване на цветята на перваза на прозореца. При такива обстоятелства трябва да избираме растения, които могат да съществуват и при спартански условия. Ето 10 от най-предпочитаните.
Трябва да имате предвид, че абсолютно невзискателни стайни растения, за разлика от дивите си събратя, не съществуват. Като минимум, цветята трябва да се поливат и рядко да се обръщат към слънцето.
1. Сансевиерата (Sansevieria) е прекрасно, непретенциозно стайно растение, което е подходящо за отглеждането както като единично растение, така и за съставянето на композиция. Голямото преимущество на сансевиерата сред другите стайни растения е, че може да се помири със сухия въздух. Обича умерената температура, през зимата трябва да й е по-хладно – 14-16 градуса, минимум 10 градуса. Растението е светлолюбиво, предпочита ярката разсеяна светлина, понася леката полусянка, пъстролистните разновидности са по-светлолюбиви и се отзовават добре на преките слънчеви лъчи. През зимата растението се нуждае от светло помещение. Подходящо е място на източен или западен прозорец. На южен прозорец може да има нужда от засенчване в горещите часове на деня. Поливайте умерено от пролетта до есента – почвата трябва леко да просъхне. През зимата ограничете поливането на веднъж на две-три седмици.
2. Хлорофитумът (Chlorophytum) е едно от най-разпространените цветя. То расте бързо, има красиви извити листа, а през пролетта и лятото на тънките му стебла се появяват първоначално дребни бели, а след това нежни розетки от листа. Има още една причина за популярността на хлорфитума – той е много устойчив. Той се отнася към светлолюбивите растения. Нуждае се от умерена температура. През зимата тя не трябва да е по-малко от 18 градуса. От студените въздушни течения или студения прозорец може да погрознее. Трябва да му осигурите ярка разсеяна светлина. Добре расте около източен или западен прозорец. Може да обитава и северен, но при прекалена тъмнина няма да е така красив. На южен засенчвайте.
Поливайте обилно от пролетта до есента. Почвата трябва да бъде постоянно влажна. Умерено поливайте през зимата. Торете веднъж на 2 седмици от март до август с комплексни торове за листнодекоративни растения.
3. Драцена (Dracena) е едно от 500-те вида растения от едноименния род. Има видове с вдървесинени стебла, които са увенчани от розетка листа, при други видове листата растат по цялото стебло. Драцената се нуждае температурата през лятото да е не повече от 27-28 градуса, желателно е в пределите 20-23 градуса. През зимата температурата трябва да е в интервала 16-18 градуса, но не по-ниско от 12 градуса. Осветлението трябва да е ярко, светло. Прикривайте растението от преките слънчеви лъчи. Поливайте редовно през пролетта и лятото – обилно, не допускайте излишък на вода в саксията. През зимата напоявайте умерено, почвата в саксията в този период трябва да е леко влажна. Влажността на въздуха трябва да е повишена, затова драцената се нуждае от редовно опръскване. През лятото правете тази процедура веднъж или два пъти на седмица.
4. Фикусът (Ficus) е едно от най-лесно отглежданите растения. Той е сред консервативните видове – не обича промените, затова най-добре веднага да определите постоянното му място, и по възможност, да не го премествате и тревожите излишно. Само през лятото можете да го изнесете на терасата. Мястото трябва да се проветрява добре, но не трябва да е на пътя на въздушни течения. Добре ще се развива на светло място, но не под преките слънчеви лъчи. Фикусът е чувствителен и към резките промени в осветлението, на което реагира с понижаване на яркостта на листата. Оптималната температура е 25-30 градуса през лятото и 16-20 градуса през зимата. Трябва да го поливате добре, но почвата да просъхва.
5. Дървото на живота (Crassula) е сукулент с много месести листа, вдървесиняващи се стебла, прилича на бонзай. Листата му са с дължина 3-7 см, срещуположни са, овални, ланцетни или ромбовидни, плътни, сребристи или зелени в зависимост от вида. Цветовете са с диаметър 1-3 см, тръбовидни или звездовидни, бяло-розови, събрани в съцветия на върха на клонките. Появяват се от края на лятото до средата на зимата. За красулата със сребристи листа мястото трябва да е много светло, а полусенчесто за зеленолистните видове. Почвата се състои от речен пясък, иглолистен торф, градинска почва и листовка в равни части. Поливайте от април до септември веднъж в седмицата, през декември-януари не поливайте, на всеки 3 седмици напоявайте между тези периоди. Влажността на въздуха трябва да е ниска.
Подхранвайте от април до септември на всеки 15 дни с торове за кактуси, които са разредени наполовина. Пресаждайте всяка година, през пролетта, за да расте екземпляра бързо.
6. Алоето (Aloe) е сукулентно растение с различни размери. Родина на растението е Африка. Листата са дълги, триъгълни, зелени, със синкав оттенък, мраморни, на ивици, на вертикално стебло, като при някои видове се образува същински ствол или са събрани в прикоренова розетка. Края на листата е гладък или е назъбен. Цветовете се появяват през лятото, тръбовидни, оранжеви са, червени или жълти, зелени, събрани в класовидни съцветия. Растенията достигат размери 10-50 см, ако се отглеждат в стаята. Живеят от 5 до 20 години в саксия в дома. Алоето предпочита ярко, но не изгарящо слънце. Почвата се състои от градински субстрат, едър пясък и перлит. Поливайте в периода на растеж веднъж на седмица, в периода на покой – 1-2 пъти в месеца. Влажността на въздуха трябва да е ниска.
7. Замиокулкас или дървото на желанията (Zamioculcas zamiifolia) е рядко голосеменно растение. Стволът му се намира в почвата във вид на голям клубен, в който натрупва запаси от влага, а над земята се извисяват 4-6 перести листа. Дръжките на листата в долната част са силно развити и издути, често се приемат за ствол. Перестите листа достигат дължина 80-100 см. Расте бавно. Развива съцветия, които се състоят от кочан и покривало, които се появяват когато растението е на преклонна възраст. Замиокулкасът е непретенциозен: обича топлината, през зимата трябва да го държите при 16-18 градуса, може да понесе леко засушаване и преовлажняване. Расте добре при разсеяна светлина, умерено поливане и периодично опръскване.
8. Монстерата (Monstera) е вечнозелено растение. Развива големи листа, които с времето се появяват дупки. Друга особеност са висящите покрай ствола корени. Цъфти рядко, предимно в напреднала възраст, с цветове във вид на гроздове. Монстерата е сенкоустойчиво растение и се нуждае от защита от преките слънчеви лъчи. Може да расте както на светлина, така и на сянка. Температурата през пролетта е около 25 градуса, през есента и зимата – около 18 градуса. Не се препоръчва растението да излиза на свеж въздух. През зимата почвата се поддържа леко влажна, като не се преовлажнява. В останалото време се полива обилно, като почвата леко просъхва между напояванията.
9. Гимнокалициумът (Gymnocalycium) е малък, топчест кактус с ребрести страни, които имат огромни топчести цветове, които ги правят много привлекателни. Родина на растенията е Южна Америка. Извитите светли бодлички контрастират с тъмнозелените, маслинени или кафеникави стебла. Цветовете са дневни, с диаметър 4-7 см, на върха на кактуса, розови, червени, бяло-розови. Цветната пъпка е покрита с люспи, появяват се от май до август. Растенията достигат до 25 см височина и 40 см ширина. Живеят до 80 години. Мястото трябва да е светло, защитено от преките слънчеви лъчи. Поливайте през пролетта и лятото на всеки 7-10 дни, веднъж в месеца през есента, през зимата не напоявайте. Влажността на въздуха трябва да е особено ниска през зимата.
10. Литопсите или живи камъчета (Lithops) са растения, които приличат на малки камъчета. Те живеят в условията на суровата пустиня. Температурата за тези растения трябва да е умерена. През зимата през периода на покой растението трябва да прекара при температура 10-12 градуса, минимум 8 градуса, в сухо помещение. Най-добре е литопсите да бъдат изнасяни през лятото навън. Осигурете на растенията пълноценно слънчево осветление през цялото време.
Поливайте умерено в периода на вегетацията и то много внимателно, от излишъка на вода корените бързо загниват. В периода на покой напояването се съкращава съвсем. Ако не сте пресаждали растенията повече от 2 години, трябва да подхранвате.
