От юни животните от млечно направление се изхранват основно на паша, затова и допълнителното подхранване при някои стада изобщо не се извършва. Фермерите, които държат на доброто отглеждане на кравите и биволите обаче, не изключват подхранването с концентрирани фуражи в количества, зависещи от индивидалното телесно състояние и млечност на животните. Това посочиха експерти от Националната служба за съвети в земеделието, които консултират фермерите по различни въпроси, свързани с пряката им работа.
Според експертите е груба грешка да изкарвата стадата на паша в райони, които са покрай магистрали и пътища, силно натоварени с автомобилен транспорт.
Трябва да се знае, че автомобилите замърсяват изключително околната среда в радиус от стотици метри. В повърхностния слой на зелената маса се натрупват олово, въпреки че новите типове бензини са безоловни, този метал има най-дълъг живот на разграждане, така че остатъците продължават да се усвояват от организмите на животните. Другата вредна съставка е 3-,4-бензспирените (полиароматни въглеводороди).
Чрез млякото на така хранени животни, оловото постъпва в човешкия организъм. Натрупва се (комулативен ефект) предимно в костния мозък и при достигане на определени количества дава тежки поражения на кръвоносните органи (респективно кръвта) и централната нервна система. 3-,4-Бензспирените са другият важен замърсител от автомобилния транспорт, които отново чрез млякото постъпват в човешкия организъм. Те причиняват ракови заболявания-канцерогенен ефект, както и тератогенен ефект-увреждат човешките ембриони.
Високите летни температури са причина за някои неблагополучия в животновъдството. Ето по-важните от тях:
- Влошаване качествата на млякото. При определени условия млякото е идеалната хранителна среда за развитие на бактерии и други микроорганизми. Те разграждат млечната захар до млечна киселина, а това влошава технологичните му качества. Някои от съставките на млякото имат бактерицидно и бактериостатично действие. То се запазва по-дълго време при по-кратък период от доене до охлаждане; при по-ниска температура на охлаждане(4-5 градуса за 36-40 часа); при по-добра хигиена на доенето, т. е. замърсяване с по-малък брой микроорганизми.
- Маститите при млекодайните животни са друг проблем в животновъдството в летните месеци. Най-важно условие за предотвратяването им е високата хигиена на доенето. Обръща се внимание не само на дезинфекцията на вимето, но и на изправността и хигиената на доилните агрегати. Малки повреди, както и неумелото манипулиране при ръчното доене могат да травмират вимето.
- Рани на вимето и млечните папили, причинени от механични фактори, като храсти, удари с рога и други случайни наранявания. Повърхностните рани се обработват с антисептични средства (например йодна тинктура) и се посипват с прах за рани (най често сулфатиацол). Дълбоките рани с изтичане на мляко се лекуват задължително от ветеринарен лекар.
- Топлото юнско време е причина за бързото разваляне на фуражите. На прасетата и птиците трябва да се залагат в хранилките, толкова фураж и отпадъци от домакинството колкото могат да се приемат за еднократно хранене. Това би спестило проблеми като храносмилателни разстройства, намаляване на продуктивността, смъртност и преразходи на фуражи.
