Почти всички български градинари отглеждат домати, но целите им обикновено се различават – някои бързат да изнесат готовата продукция на пазара, а други вече готвят бурканите за зимнината. Всички те обаче стигат до момента, в който могат да определят бъдещото развитие на растенията – с повече и по-дребни зеленчуци или с по-малко и по-едри, ранни или късно зреещи. Освен с избрания за засаждане сорт това зависи и от вида колтучене, който предприемат.
Какво всъщност представляват колтуците? В основата на всяко листно разклонение на доматения храст се залага вегетативна пъпка, от която започва развитието на ново стъбло. На практика растенията се подсигуряват срещу неблагополучия, които могат да постигнат основното стъбло, формирайки резервен вариант за оцеляване. Именно тези нови израстъци са познати като „колтуци”. За своя растеж те използват хранителни вещества, които иначе могат да послужат за развитието на основното стъбло, за образуване на цветове и завръзи и за развитието на самите зеленчуци. Поради тази причина често са сравняване с паразити. Ако колтуците не бъдат премахвани, доматите ще формират много зеленина за сметка на броя и големината им. Практиката по премахването им е известна като „колтучене”. С него се елиминира възможността за допълнителен добив, но вече формираните цветове и завръзи ще дадат по-големи домати.
Тук идва ролята на засадения сорт – високостъблен (индетерминантен) или нискостъблен (детерминантен), тъй като практиката на колтучене при двата е различна. Индетерминантните сортове нямат ограничения за растежа, способни са да се вдигнат на височина 2 метра и нагоре. Нуждаят се от опора и по принцип се оформят в едно стъбло, като за целта се премахват всички колтуци. Детерминантните сортове достигат определена височина и растежът им спира, затова при тях се оставят едно или две допълнителни стъбла. И ако целта е по-ранно узряване, се оставят колтуци над първата цветна китка, а ако искаме по-късна реколта, оставяме колтук от първото листно разклонение.
Най-ефективно е откъсването на колтуците с дължина между 3 и 8 сантиметра, при това именно откъсване с ръка, като се оставя „пънче” от 1-2 сантиметра – без него само си усложняваме работата, защото там ще започне формирането на нов колтук. Добре е колтученето да се извършва рано сутрин, когато тургорното налягане е по-голямо и премахването на израстъците е по-лесно. Освен това се предприема, когато растенията са сухи, защото при влажни се увеличават рисковете от разпространение на бактериални и гъбични болести по зеленчуците.
Процесът продължава през целия сезон, като в зависимост от боря растения се налага през 7-10 дни да се премахват новите колтуци. В края на сезона е препоръчително 30 дни преди първите слани да се премахне и горната част на стъблото, над която няма формирани домати – така силите на растението ще бъдат насочени не към ненужен вече растеж, а за доузряване на реколтата.
