На третата година от създаването на Българската аграрна камара, отбелязана днес с широкото участие на земеделските производители, кандидат депутати и администрация, се получи силно сближаване на позициите между земеделския министър Иван Христанов и бранша по повод позицията на България за новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
В приветствието си министър Христанов поздрави организацията за постигнатото до момента и подчерта значението на силните браншови организации за укрепването на сектора.
Фермерите получиха уверения, че след сформирането на новото Народно събрание администрацията на Министерството на земеделието и храните ще подготви няколко ключови законопроекта, особено по отношение на компенсирането на сектора от поредната криза, свързана с войната в Близкия Изток. По думите му редица мерки, свързани с актуалните предизвикателства пред сектора, включително ефектите от международни кризи, изискват подкрепа от парламента. „Ще направим всичко необходимо, за да могат тези законодателни промени да бъдат приети бързо и в полза на земеделския сектор“, посочи той.
По отношение на бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) министър Христанов изрази сериозни притеснения относно предложения бюджет за следващия програмен период. Според него предвиденото намаление от около 20% представлява сериозно предизвикателство за страни като България. Той отбеляза още, че обсъжданият хоризонт за инвестиционни мерки тип N+1 не създава достатъчно предпоставки за дългосрочно планиране и инвестиции в сектора.
Министърът коментира и въпросите, свързани със съфинансирането на екологичните интервенции, като подчерта, че различната структура на земеделието в отделните държави членки поставя страните с големи обработваеми площи пред допълнителни предизвикателства. По думите му е необходимо внимателно да се прецени как новите изисквания ще се отразят на бюджета и на конкурентоспособността на българските фермери.
В изказването си той постави и въпроса за необходимостта от по-силна подкрепа за преработвателната индустрия. „Трябва ясно да решим какъв модел на развитие следваме – дали ще бъдем държава, която изнася основно суровини, или такава, която развива и изнася преработена продукция“, подчерта министър Христанов. Той акцентира и върху необходимостта от по-нататъшно сближаване на нивата на подпомагане между държавите членки, за да се гарантира равнопоставеност на европейските фермери. Според него това е ключово условие за избягване на нелоялна конкуренция и ценови дъмпинг в рамките на общия пазар.
Министър Христанов засегна и темата за международните търговски споразумения, включително споразумението с Меркосур, като подчерта, че е необходим по-задълбочен анализ на въздействието им върху европейския и българския аграрен сектор. Той посочи, че за държавите членки с външни граници е особено важно да бъде гарантиран ефективен граничен контрол, така че продуктите, които влизат на европейския пазар, да отговарят на всички стандарти и изисквания на Европейския съюз.
По темата за подпомагането на земеделските производители министър Христанов припомни, че са изтеглени по - рано базовите плащания към стопаните, като се увеличават и компенсациите за газьола. По думите му от страна на браншовите организации има обратна връзка, че с предварителните плащания стопаните ще могат да авансират разходите си и това е реална помощ за тях.
В рамките на събитието гостите имаха възможност да разгледат и фермерско изложение с участието на производители – членове на Българската аграрна камара, представящи разнообразието и потенциала на българското земеделско производство.
