Опитът на биопроизводителя Милен Стоянов от врачанското село Мало Пещене, който въпреки лошите климатични условия през пролетта и лятото успя да спаси доматите си и от 200 квадратни метра получи невероятна реколта, предизвика интереса на читателите на Синор.БГ. Става въпрос за използването на сено като зелена покривка (мулч), който фермерът поставил между редовете на доматите през пролетта, за да предпази растенията от напоителните дъждове.
Много от читателите задаваха въпроси за количеството и съставките на сеното, поело влагата и предпазило корените на доматите от изгниване.
Пред Синор.БГ Стоянов подробно разясни своя опит. Най-важното е сеното да се полага на височина от 10 сантиметра, което е оптимално дебел пласт за подобно мулчиране. Възможно е покривката да бъде и малко по-тънка, но при Милен 10-те сантиментра са спасили насажданията.
„Използвал съм тази практика и в предишни години, но тази година ефектът беше най-голям заради последвалата суша, която се оказа фатална за повечето доматени насаждения”, обясни фермерът.
Информацията за това мулчиране Стоянов е научил от европейски издания, които представят различни технологии за биопроизводство.
„За 11-те години практика като биопроизводител съм имал и сериозни поражения, но това ми е помагало при следващото разрешаване на проблемите”, обясни още Стоянов.
Големият плюс на полагането на слама е и този, че доматите са били опазени от маната, тъй като сухата маса пречи на разпространението на подобни гъбични болести.
В доклад на експерти от Института по зеленчукови култури „Марица” в Пловдив също се представят различни варианти на естествените методи за борба с болестите и вредителите по растенията, за които вече ни информирахме.
Едни от тях са така наречените биологично агенти, които унищожават вредните насекоми и акарите.
От биоагентите паразитът Encarsia formosa Gah. е познат в практиката и дава добри резултати срещу оранжерийната белокрилка, която е основен враг на оранжерийните домати.
Хищните дървеници от род Macrolophus пък са ефективни особено през есента, когато поради по-слабата интензивност на светлината и недостатъчните температури в оранжериите унищожава друг вредител - енкарзията е слабо активна.
Често срещани хищници при листните въшки са видове от сем. Coccinellidae.
По-голяма част от тях си хранят се с листни въшки, трипсове, яйца и гъсеници на някои пеперуди. Мухите от сем. Syrphidae участ- ват активно в регулиране числеността на листните въшки.
Хищната галица Aphidoletes aphidimyza Rondam също се среща често в колониите на различни видове листни въшки по зеленчуковите култури. Този хищник ефективно може да регулира популационната численост на тези неприятели.
При отглеждане на зеленчуковите култури се наблюдават и хищници от сем. Chrysopidae.
Хищниците са едни от основните регулатори в популациите на вредните насекоми. По листните въшки паразитират видове от сем. Aphidiidae, разред Hymenopterа.
Често се наблюдава масово опаразитяване от Aphidius matricariae Hal. Паразитите ефективно регулират числеността на тези неприятели (Атанасов и др., 2005). Някои видове хищни дървеници регулират числеността на трипсовете. Успешно се използват срещу тях и хищните акари от род Amblyseius (Боев и Логинова, 1995). Популациите на тези неприятели успешно могат да се контролират и от почвообитаващите акари Hypoaspis miles и H. аculeifer (Стоева др., 2010).
Ендопаразитът Dacnusa sibirica Telenga паразитира по миниращите мухи. При тези неприятели са установени и паразитите Opius palipes Wesm. и Diglyphus isaea Walker. Посочените биоагенти успешно могат да контролират популациите им (Yankova et al., 2009). Срещу паяжинообразуващите акари от хищниците най-ефективен е Phytoseiulus persimilis A. H. Този акарофаг е в състояние да потисне намножаването им без употребата на акарициди при отглеждане на домати в оранжерии (Атанасов и др., 2005).
При борбата с вредителите успещно се използват и някои устойчиви сортове растения.
За ограничаване използването на пестициди и получаване на по-здравословна зеленчукова продукция като елемент от храната на хората, все повече в селекционните програми се обръща внимание за създаване на сортове с комплексна устойчивост към икономически важни болести и неприятели. Това е валидно както за аерогенните патогени, така също и за почвообитаващите вредни гъби, бактерии и нематоди.
Патогените са в много вариации и макар да има устойчиви сортове, с появяване на нови раси на патогена те може да се окажат чувствителни. Напри-
мер повечето оранжерийни сортове домати са устойчиви на Verticillium dahliae
раса 1. В калифорнийския университет в Дейвис е установена и раса 2 и вече
се работи и с нея.
Покривнити култури са друг способ за предпазване на доматите и другите зеленчуци от болести и вредители.
Покривните култури са един от компонентите в системите за устойчиво земеделие и въпреки, че практиките за отглеждането им са много стари, ролята им се променя с времето.
Ползите от използването на покривни култури включват както намаляване на ерозията на почвата, увеличаване влагозадържащата способност на почвата, контрол на плевели и вредители, така и фиксиране на азот и осигуряване кръговрата на хранителните вещества в почвата.
Включване във фермерската система на растения от някои семейства, като сенникоцветни, сложноцветни, бобови, лукови и др. осигурява растения-капани, превличащи полезни видове, като фацелия.
Те осигуряват и растения-репеленти (отблъскващи неприятелите), каквито са тагетесът (известна като турта), невен, копър, моркови, резене, маргарити и др. или растения, отделящи летливи антибиотични вещества, които подтискат развитието на фитопатогените - тагетес, босилек, чубрица, лук, моркови, чесън и др.;
Друг вариант е с растения, осигуряващи азот и мулч - фасул, грах, бакла, детелина, люцерна и др. Тези растения са още една алтернативна възможност за ограничаване нападението от различни видове вредители.
Сред агротехническите средства, прилагани за борба с неприятелите, е и обработката на почвата.
Това е основно мероприятие, което има важно значение за създаване на благоприятни условия за растенията (воден и въздушен режим.
Условията за разсаждане на оптимална дълбочина също спомага за премахване особено на някои плевели.
Равномерното разпределение на торовете е друг вариант за борба, както и премахването на плевелните растения. Влияе пряко върху голям брой вредители и е средство за борба с тях.
Причината е, че много от тях в по-голямата част от живота се развиват в почвата (почвени патогени, попово прасе, телени червеи, нощенки).
Обработката на почвата изменя екологичните условия и може да се отрази неблагоприятно върху вредителите. Това става чрез лишаване от храна чрез заораване на наземните растителни части с които се хранят, чрез пряко механично унищожаване при обработване, разрушаване на яйчни камери, какавиди, ларви, убежища и др.
Извършва се и заораване на някои неприятели на по-голяма дълбочина. Излизането им на повърхността се затруднява при поява на възрастните. Изкарване на вредителите на повърхността, където са изложени на неблагоприятни климатични условия (светлина, температура, влага, неподходя-
щи за тяхното развитие) и на действието на естественните им врагове, също е вариант за растителна защита.
Сеитбообръщенията също са елемент, който оказва съществено влияние върху фитосанитарния статус на посевите. Чрез тях може да се регулира плътността на вредителите под праговете на икономическа вредност.
Напояването намалява повредите, причинени от неприятелите и допринася за тяхното предотвратяване. Повишената влажност е неблагоприятно условие за развитието на трипсове и обикновен паяжинообразуващ акар.
Физико-механични средства
Почистване и унищожаване на растителните остатъци след прибиране на
културата също е сериозно средство за почистване на полетата.
Механичните мерки за борба включват ръчно събиране и унищожаване на силно нападнатите растителни части с петна от болести, с яйца, ларви, мини,
плътни колонии от листни въшки и др.
Използването на зелени примамки и примамни течности (ферментираща меласа, вкиснато вино и др.) са още една възможност за редуциране плътността на неприятелите.
Биотехнически средства.
Използването на феромонови уловки (доматен миниращ молец, памукова нощенка), на жълти (оранжерийна белокрилка) и сини (трипсове) лепливи плоскости служат не само за установяване на неприятелите, но са и възможност за редуциране на плътността им.
Проблемът в съвременното зеленчукопроизводство, свързан с ограниченото
използване на екологосъобразните средства за растителна защита, се дължи
до голяма степен на недостатъчните познания и информираност върху алтернативните методи, ограничения набор на пазара на разрешени за употреба биологични растителнозащитни продукти и все още неосъзнатата роля на биоразнообразието като решаващ фактор за фитосанитарното състояние на културите, се посочва в доклада на експертите, подготвен от експерти от Института по зеленчукови култури „Марица” и от екологичната организация „Грийнпийс-България”.
