В началото на юли експертите от Българската асоциация на консултантите по европейските програми БАКЕП отправиха 20 предложения по повод подмярка 7,2 за „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ на селската програма. Преди дни министерството на земеделието публикува окончателния проект за наредба, от която се вижда, че повечето от предложенията на консултантите не са приети.
Според консултантите е редно да се обединят първите две дейности от наредбата
1. строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи улици и тротоари и съоръженията и принадлежностите към тях;
2. строителство, реконструкция и/или рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища и съоръженията и принадлежностите към тях;
Мотивите са, че в повечето случаи водопроводът под уличната мрежа е компрометиран и реконструкцията и рехабилитацията на улиците не е целесъобразна, ако не се предприемат мерки и за реконструкция/рехабилитация на водопровода. В тези случаи е целесъобразно и да отпадне изискването районът да се обслужва от консолидиран ВиК оператор, тъй като водещата инвестиция е уличната мрежа, а не водоснабдителната мрежа.
Ето и останалите предложения, представени от асоциацията.
- Чл. 5, т. 4: Предлагаме текстовете за демаркация с оперативна програма „Региони в растеж” (ОПРР) да се направят по огледален начин в двете програми, като се даде възможност по подмярка 7.2. да се инвестира в рамките на строителните граници на градовете от четвърто ниво за всички дейности извън дейностите за енергийна ефективност, в т.ч. ново строителство, прилежащи пространства и др. В противен случай обектите на тези градове са ощетени от финансиране спрямо други населени места, които не са от четвърто ниво съгласно НКПР.
Демаркацията може да се приложи и на ниво конкретни обекти, но не бива да е причина за ощетяване на тези общини от достъп до финансиране.
- Съществува противоречие между Проекта на Постановление за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014- 2020 и чл. 10 от проекта на наредба за подмярка 7.2. Съгласно чл. 10, ал. 2 от проекта на Наредба, финансовата помощ е в размер 100 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекти, които след извършване на инвестицията ще генерират нетни приходи, но размерът на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекта не надхвърля левовата равностойност на 50 000 евро.“. Така според този проект на наредба, АРП ще се прилага за проекти над 50 000 евро, а не над 1 000 000 евро, както е по проекта на Постановление на МС. Проектът на наредба за прилагане на подмярка 7.2. следва да се промени, като се приложи прага от чл. 17 (1) от проекта на Постановление на МС за проекти, чиито общ размер на допустимите разходи е под 1 000 000 евро, а не под 50 000 евро.В наредбата е приложена стойността от чл. 17, ал. 2 на проекта на ПМС, който обаче се отнася за проекти, които генерират нетни приходи по време на тяхното изпълнение (чл. 15, ал. 2, т. 2), а не за проекти, които генерират нетни приходи след тяхното завършване (чл. 15, ал. 2, )Необходимо е в проекта на Наредба за подмярка7.2. да се направи коректна препратка към ПМС за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 - 2020 по отношение на праговете, при финансовата помощ се определя чрез анализ разходи-ползи.Небходимо е в наредбата да се приложи образец на анализа разходи -ползи като минимално съдържание и елементи, които ще се изискват от кандидатите.
- Чл.5 т.9 – Предлагаме, да се даде дефиниция, кое е това оборудване, пряко свързано с изпълнението на учебния план в образователната инфраструктура.
- 6. Съгласно Чл. 11., ал. 1 Максималният размер на общите допустими разходи по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР 2014 –2020 г. за целия период на прилагане на ПРСР-2014-2020 г. за един кандидат община, е левовата равностойност на 10 000 000 евро. Необходимо е в Наредбата да се направи изрично уточнение, че този максимален размер не включва финансирането по мярка 7.2. чрез Стратегии за ВОМР по мярка 19 на ПРСР.
- Съгласно чл. 15, ал. 3, т. б разликата до 50 на сто от стойността на одобрената финансова помощ по проекта след съгласуване на обществената поръчка и сключване на допълнително споразумение с РА по договора за отпускане на финансовата помощ за вписване на избрания изпълнител. Необходимо е да се уточни за коя обществена поръчка по проекта става въпрос, тъй като по един проект обикновено има няколко обществени поръчки – напр. за проектиране и консултантски услуги, за строителство, доставка, надзор и др.
- Чл.20 ал.3 Предлагаме от текста да се изключат улиците, с мотив противоречие с одобрените текстове на ПРСР–изискването е предвидено само при реконструкция/рехабилитация на път, не и на улица. Този текст изключително много ще затрудни общините, тъй като техническите проекти, резултат отпроведена процедура по ЗОП, ще трябва тепърва да се преработват и съгласуват с инстанциите.
- Изискванията на чл. 21 предполагат ангажирането на ВиК операторите като партньори или асоциирани партньори по проектите, със съответните задължения и отговорности.
- Чл.30 ал.2 – Предлагаме структурата на общите разходи да бъде аналогична на тази по предходната Наредба 25/ изм. и доп. ДВ. бр.75 от 27 Август 2013г. , а именно:
Консултациите за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)/екологична оценка, хонорари за правни услуги, окомплектоване на пакета от документи за кандидатстване, както и консултантски услуги, свързани с изпълнението и отчитане на дейностите по проекта до изплащане на помощта да бъдат 3%, останалите 9% да бъдат разпредели съгласно нуждите на съответната община.
Мотив - Разбивката на отделните разходи съгласно чл.30,ал.2 от проекто наредбата довежда до сериозна административна и финансова тежест за потенциалните бенефициенти, тъй като масово допустимите общини са провели процедурите за избор на консултанти и проектанти много преди публикуването на проекта на наредба по мярка 7.2. като са се съобразявали с условията в стратегическия документ на ПРСР, а именно, че тези разходи не трябва да надвишават 12%.При условие, че проектонаредбата по мярка 7.2 излиза 1 месец преди официалния прием на заявления съгласно индикативния график, напрактика е невъзможно да бъдат проведени нови процедури. Това рестриктивно условие ще доведе до следното:
Общините, които имат възможност, ще трябва да поемат за своя сметка % от надвишените лимити
Общините, които нямат възможност да самофинансират надвишените лимити, ще бъдат принудени да проведат нови процедури и реално няма да имат достатъчно време да изберат изпълнители, да изготвят и съгласуват проекти и да подадат заявление за кандидатстване в определения срок съгласно индикативния график за прием.
- Съществува риск от тръжни манипулации с оглед евентуалното спазване на сроковете за прием, което ще доведе до бъдещи финансови корекции за бенефициентите. Чл. 30, ал. 8 предвижда, че Списък с активите, дейностите, услугите и цените, за които са определени референтни разходи, се съгласува от министъра на земеделието и храните. Списъка с активите, дейностите и услугите се публикува на електронната страница на Разплащателната агенция не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане. Недопустимо е този списък да се публикува на толкова късен етап от подготовката за кандидатстване, тъй като към датата на публикуване на заповедта за прием потенциалните кандидати би трябвало отдавна да са възложили проектите и те да са изготвени, за да има технологично време за процедури за разрешително за строеж и други подготвителни процедури по заявлението на кандидатстване. Предлагаме този списък да се публикува не по-късно от 4 месеца преди датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане.
- В чл. 30 – необходимо е да се запише изрично, че ал. 8, 9, 10 и 12 от чл. 30 не се прилагат за кандидати, които са възложители по ЗОП.
- Необходимо е текстовете на наредбата да предвидят процедури за обжалване на отделните етапи–оценката на проектите, пълен или частичен отказ за изплащане на финансовата помощ и др. (чл. 49, ал.3 и 4) 14.чл. 51, ал. 5 предвижда в срок до 15 работни дни от сключване на договора за предоставяне на финансовата помощ с РА ползвателите, които се явяват възложители на обществени поръчки, предоставят на РА документите съгласно указанията по ал. 3 за извършване на контрола по ал. 4. Предлагаме този срок да се удължи на 40 работни дни, тъй като в много случаи ползвателите възлагат тази услуга чрез договор за услуги с външни лица и е необходимо време за провеждане на съответната процедура и сключване на договор по ЗОП.
- В чл. 51., ал. 6 предвижда крайният срок за публикуване на обявлението за откриване на процедурите за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител за всички разходи по чл. 30, ал. 1, т. 1, буква „а“, 2, 3 и 4 в проекта е до четири месеца от датата на сключване на договора за отпускане на финансова помощ. Ползвателят на помощта уведомява РА за публикуване на всяко обявлението в срок до седем работни дни от датата на публикуването. Предлагаме срокът да се удължава, в случай на забавяне на осъществяването на контрола от Разплащателната агенция по чл. 51, ал. 4.
- Допълнителни разпоредби, т. 16 – необходимо е да се поясни, че списъкът е неизчерпателен, тъй като има и други обекти на културния живот като културни домове, концертни зали и др.
- Допълнителни разпоредби, т. 23 – необходимо е да се поясни, че списъкът не е изчерпателен, тъй като има и други обекти за широко обществено ползване (напр. велоалеи, паркинги и др.)
- Допълнителни разпоредби, т. 33 – необходимо е разходите за консултантски услуги да се допълнят с разходи за изготвяне на анализи разходи ползи, изготвяне на документации за обществени поръчки и други присъщи за проекта дейности, които ползвателите да могат да включват като задължения на консултантите по договорите.
- Приложение No 3 към чл. 6, т. 4:Списък на населените места с под 2000 еквивалентни жители от селските райони. Необходимо е да се провери статута на включените в списъка населени места, тъй като някои от тях (напр. гр. Копривщица), е с население над 2000 жители по данни на НСИ, което предполага, че еквивалент жителите са по-висок брой (вкл. селско стопанство, туристи и индустрия).
- По отношение на критерия за оценка „Брой население, което ще се възползва от подобрените основни услуги и обхвата на териториално въздействие“ предлагаме, да се даде по-конкретно определение как ще бъде измерван този показател. т.е. ако приемем, че брой население касае местното население. Липсата на такава дефиниция ще даде голям приоритет на по-големите общини, извън обхвата на ОПРР, и същевременно ще ощети по-малко населените и ваканционни населени места.
