Два текста в новия Закон за храните, свързани с генномодифицираните организми (ГМО) и внесени в парламента без съгласуване с природозащитните организации, будят силни подозрения за лобизъм и пропукване на забраните за разпространение на тези храни в България. Това съобщиха представители на Фондация за околна среда и земеделие, Българска асоциация „Биопродукти” и „Грийнпийс България” по повод новите поправки, отменящи извоювани от бизнеса законодателни текстове, приети през 2010 г., съобщи Бирослав Сандов от Фондация за околна среда и земеделие.
С новия Закон за храните българското правителство предлага да се отмени досегашното изискване при наличие на 25% ГМО съставки в продуктите, това да бъде записано изрично върху етикета. Задължението за тези надписи важат от 2010 г., като целта е българският потребител да бъде информиран, ако съдържанието на соя, рапица или царевица надхвърлят 25% от състава на храните.
„От колеги научих, че българските птицеферми масово ползват вносни фуражи от Мексико и Аржентина, където соята изцяло е ГМО”, коментира и Албена Симеонова, председател на фондацията за околна среда и на асоциация „Биопродукти”. Като потребител тя посочи, че всеки от нас е длъжен да знае с какво се храни, за да прецени дали да го купува. Лично тя е решила да отглежда в домашни условия пилета, за да осигурява здравословна прехрана за семейството си, защото при липсата на контрол явно има пролуки за незаконно навлизане на ГМО храни на българският пазар.
От фондацията призовават българската общественост да изостри сетивата си срещу новите законодателни промени, които отварят врати за нахлуване на ГМО продукти и за отслабване на контрола при вноса.
Втората поправка в Закона за храните според еколозите също работи не в полза на потребителите. Според предложенията шестрактно ще бъде намалена глобата за вносители, които не спазват изискването да изписват върху етикетите наднорменото съдържание на ГМО.
По стария закон тази глоба беше 35 хиляди лева, а сега се предлага да падне на 6 хил. лв., посочи Сандов.
Затова трите екологични организации ще настояват за среща с министъра на земеделието Десислава Танева и с депутати, като основните искания ще бъдат за отмяна на новите текстове.
От фондацията се включват и в европейската кампания за неразпространение на неоникотиноидните пестициди, които са сериозна заплаха за пчелите, но чието разпространение застрашително расте. Асоциация „Биопродукти” и Фондацията за околна среда и земеделие участват в европейската кампания, към която ще се присъедини и известният американски актьор Майкъл Фрийдман, който също е пчелар, но е ревностен противник на разпространението на отровните пестициди, обясни Албена Симеонова.
Еколозите протестират срещу решението на България да въведе дерогация срещу забраната за използването на неоникотиноидните пестициди, прокарана без обсъждане с обществеността. По неофициална информация между 2,8 и 5,8 милиона декара в страната са засети със семена, съдържащи неоникотиноиди, основно в Добруджа, Плевенско и Монтанско. Именно в тези региони пчеларите сигнализират за най-чести случаи на загиване на семействата, което се свързва с отровните пестициди.
Според природозащитниците българското правителство под натиск е приело отлагане на забраната (дерогация), затова настояват обществото да се включи в кампанията за запазване на пчелите.
Природозащитниците ще търсят подкрепа от еврокомисарите, така че през януари 2017 г., когато ЕП трябва да приеме пълна забрана върху тяхното използване, това наистина да се случи. В момента от 3 вида неоникотиноидните пестициди разрешение за използване в ЕС има за два.
