Последният доклад на икономистите от БАН за икономическата неефективност на българското земеделие предизвика ред коментари около политиките, довели до силното уедряване на стопанствата и съсредоточаването на 75% от евросубсидиите в стотина фирми, които по същество представляват свързани лица. Анализът се спира и на огромната диспропорция между вида на отглежданите култури, в резултат на което днес силен остана единствено секторът със зърнени и маслодайни култури, а животновъдството, овощарството и зеленчукопроизводството са в дълбока криза.
Синор.БГ потърси за коментар добруджанския зърнопроизводител Кирил Жендов, който много добре познава историята на зърнопроизводството в страната и за който 25-годишното развитие на агросектора, описано в доклада, е реалност, белязала професионалния му път.
Г-н Жендов, като съвременник на събитията от 1990 г. насам смятате ли, че уедряването на земеделските стопанства е най-големият проблем за българското земеделие?
Процесът на глобализация неизменно налага обединяване на земеделските стопанства и това с пълна сила се отнася за всички европейски държави, не само за България. Дори Германия се задъхва от големия брой дребни ферми, които не са ефективни и при сегашната криза фалират. Това се отчита от политиците в повечето държави от ЕС.
Колкото до България, всеки колега с дългогодишен опит в сектора ще ви каже, че проблемите в селското стопанство са натрупани от години и едва ли уедряването е най-големия проблем. Не говоря за стопанствата с 50 хиляди декара земя – те наистина са неефективни.
В доклада на икономистите беше посочено, че максималният размер на земята в големите стопанства се движи около 23 хиляди декара. Според мен това е най-ефективният размер стопанство, защото при наличната нова техника може най-бързо да обработва нивите, а при кризи ние като фермери можем и бързо да реагираме за преодоляване на проблемите.
Самата практика през годините показа, че най-добро земеделие се прави точно от стопанствата с размер на площите от 10 хиляди до 30 хиляди декара. И точно тези стопанства нямат никаква нужда от субсидиране, именно защото са ефективни.
През 50-те години на миналия век неслучайно този германски модел е бил възприет като най-подходящ и от бившите ТКЗС-та (трудовокооперативни земеделски стопанства). Затова е смешно днес да лепят на зърнопроизводителите прякори от типа на латифундисти. Аз каня всички, които го правят, да поработят при нас месец-два, да видим после какво ще говорят. Несериозно и обидно е.
Сегашните фермери се връщат към старите структурни модели на стопанствата като най-ефективни, така ли?
Така е, но трябва дебело да подчертая, че до сегашното зърнопроизводство не се стигна лесно и бързо. В 25-годишната си практика лично аз съм минал през много тежки периоди, когато хората не искаха да обработват земята и тя пустееше.
Спомням си трите незапомнено лоши 2001-а, 2002-а и 2003-а година, когато реколтата беше критично ниска и много мои колеги не издържаха, захвърлиха земеделието. Както виждам от доклада на икономистите – това са и първите години на емиграция от страната.
После обаче последва цикъл от 5-6 добри години, който ни помогна да се изправим на крака. Ориентирахме се към вноса на добри хибридни семена и ползвайки консултантските услуги на агрономите, постепенно набрахме сила. Вярно е, че зърнопроизводството носи доходи, но да погледнем и рентите, които плащаме. В Добруджа те достигат 100 лева на декар. Е, трябва да ви кажа, че никъде в Европа няма подобен наем за ползване на неполивни земеделски земи. Затова призовавам, когато се критикува сегашната система на уедрено земеделие, да се гледа трезво на нещата и да не отричаме постигнатото.
Така е, но съгласете се, че и животновъдството се нуждае от помощ...
Съгласен съм, още повече, че моят род е на животновъди и за да поддържам родовата памет, имам малко стадо овце от 200 животни, което гледам. Но там проблемите са изключително големи. И това, което трябва начаса да се осъзнае от всички е, че има огормен глад от кадри.
Примерно, в моята ферма има потенциал да се отглеждат поне 1 800 овце. Готов съм да дам фермата под наем, ако имаше професионалисти, които да я развият, но са рядкост.
А има и друг ппроблем и в него е огромната пречка за развитието на животновъдството - състоянието на пазара на животинска продукция.
Всичко в страната се развива стихийно, липсват организации, които да изкупуват агнетата на цена по себестойност. Няма ги доблестните търговци, вихрят се някакви прекупвачи, които изнудват животновъдите с цени от 4,50-5 лева за килограм живо тегло. Не става така.
Същото се отнася и за изкупните цени на млякото. Когато ти нямаш нормален пазар за продукцията си, ти фалираш.
Затова искрено съчувствам на колегите животновъди. Опитват се да ни подтикнат към обединяване, но след като толкова години сме лъгани, да ви кажа хората са силно обезверени и затова не пристъпват дори към създаване на тези групи и организации на производителите, за които се дават и евросредства.
Добре, как ще коментирате новите инвестиции в етерично маслени култури и в орехи?
Това вече не го разбирам и го определям като жив експеримент. Тръгнаха да правят опити в Добруджа с лавандула и орехи, което е несериозно откъдето и да го погледнем. Да, всеки има право да отглежда върху земята си каквито иска култури. Но моля ви, обърнете се преди това към аграрната наука – защото в плановата икономика хората се съобразяваха с тази наука и затова България беше на първите места по производство на селскостопанска продукция.
А сега дават по 300 декара за отглеждане на орехи. Какви са тези субсидии за продукция, която ще се види след 10 години. Пълна кражба на ресурс, така определям инвестициите в орехи.
Сега в пълна сила се заговори за приоритетност към дребното стопанство. Нямам нищо против малките ферми, но се страхувам да не се залитне към унищожаване на досега постигнатото в зърнопроизводството, само защото има нови приоритети.
Този стремеж към разпадане на вече изграденото няма да доведе до нищо добро за България и затова е моето притеснение.
Има ли тенденция на преориентиране на българските зърнопоризводители към зеленчукопроизводство или овощарство, например?
Имам 100 декара градина от сливи и ябълки, но и за тях няма пазари. Докато контрабандата и конкурентният внос продължават, няма да има цени за българските плодове и зеленчуци. За да съм ефективен, аз трябва да преработвам продукцията си, което означава инвестиции в нов цех. Кой среден фермер може да си го позволи..? Няма такъв. Затова е сложно – има основни звена по веригата, които трябва да се заздравят.
Сегашното правителство е първото, което наистина се опитва да промени ситуацията, но явно проблемите са тежки. Според мен именно тук е и мястото на науката, която трябва да се намеси конструктивно. А не само с доклади и стратегии. 25 години сме се наслушали на стратегии, които не действат.
И на първо място трябва да се започне от образованието. С болка го казвам, но сегашните деца нямат трудови навици. Идват при мен да търсят работа, но са неграмотни и без желание за работа.
Още щом видя как пишат автобиографията си, разбирам, че тези кандидат-работници са неграмотни. А техниката, която трябва да използват, е с по два софтуера и не мога да наема случайни хора.
Лично аз, за да постигна това, което имам сега, моят работен ден понякога достига 18 часа. Докато днешните деца са възпитани да учат, за да не работят. Какво е това самосъзнание – никъде в Европа го няма! Затова ни трябват сериозни политики, които да започнат още от учебната скамейка.
Интервюто взе:
Екатерина Стоилова
