България, Сърбия и Босна и Херцеговина, пострадали от силни наводнения, са сред най-засегнатите от катастрофални метеорологични явления през 2014 г., обявиха изследователи, цитирани от Ройтерс. Според годишния Индекс на световния климатичен риск Сърбия е на първо място, Босна и Херцеговина – на трето, а България – на шесто. Първите две балкански държави пострадаха от най-силните дъждове и най-големите наводнения за последните 120 години, откогато се води статистика по въпроса. Наводненията в средата на май причиниха загуби за над 2 млрд. долара в Сърбия, а наводнения и свлачища доведоха до евакуирането на над 90 хил. души в Босна и Херцеговина, обявиха от германската неправителствена организация „Germanwatch”, която изчислява индекса, базиран върху смъртните случаи и икономическите загуби. България пострада от наводнения и градушки, засегнали тежко селското стопанство и туризма, а смъртните случаи от природни катаклизми през 2014 г. достигнаха 31.
„Моделите с изключително силни валежи са най-вероятното развитие при затоплянето на климата”, заяви Зьонке Крефт, автор на изследването и ръководител на отдела за международна климатична политика в „Germanwatch”.
Докладът на изследователите посочва, че през миналата година милиони хора са били прогонени от домовете си от тайфуни, наводнения и свлачища. Европейските държави получиха помощно финансиране от фонда за солидарност на Европейския съюз, насочвайки вниманието към типа подпомагане, който може да бъде осигурен чрез ново световно споразумение за ограничаване на климатичните промени, чието подписване на конференцията за климатичните промени в Париж е планирано за следващата седмица, добави Крефт.
Заради екстремалните метеорологични условия в Югоизточна Европа и свлачищата в Афганистан навестяваните често от природни катаклизми Филипини паднаха на четвърто място в класацията на индекса от водещото през 2013 г. Според Раймунд Либоро, един от представителите на Филипините на конференцията в Париж, 3 от най-разрушителните тайфуна в историята на страната са преминали над нейна територия през последните 4 години. Либоро обаче изтъкна, че правителството осъществява напредък по отношение понижаване на рисковете за хората и тяхната собственост чрез ранни системи за предупреждение, законодателни промени и създаването на съвет за управление на риска. „Макар да смятаме, че сме уязвими, не се определяме като безпомощни”, каза той, добавяйки, че страната му вече започва да брои катастрофите, „които не са се случили” благодарение на взетите мерки.
Изследването обхваща 20-годишен период – от 1995 г. до 2014 г. – и изводът е, че най-тежко пострадали през него са Хондурас, Мианмар и Хаити. „Въздействието на свързаните с климата фактори не е равномерно разпределено”, констатира Крефт. По думите му 9 от 10-те най-тежко засегнати от свързаните с климата природни катаклизми държави са с ниски и сравнително ниски доходи на глава от населението, като европейските държави, пострадали през 2014 г., също са сред най-бедните на континента. Според него индексът, би трябвало да послужи като напомняне, че конференцията за климата в Париж трябва да постигне „световна солидарност, необходима за предпазване на уязвимите народи по света”.