След като проблемът с недостига на български плодове и зеленучци за консервната индустрия се изостри и родните заводи започнаха да преработват чужда суровина, самите потребители принудиха бизнеса да инвестира в земеделие. Не за друго, а защото отглежданите по родните полета домати, краставици, пипер или моркове и като вкус, и като качество са несравними с чуждите сортове, често оприличени на „пластмаса” от българския потребител. Именно това принуди консервните заводи в страната да намерят спасение в собственото производство на плодове и зеленчуци и така да запазят качеството на своята продукция.
Това съобщи изпълнителният директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Антоанета Божинова по време на дискусия, посветена на българските храни и тяхната липса на трапезата, организирана по време на изложението „Месомания” от Асоциацията на земеделските производители в България.
Проблемът не е от вчера и не засяга само България, посочи Божинова. И даде поредния пример на адекватна държавна политика в защита на родното производство, която обаче не се прилага в България, а в съседна Румъния.
Защото там възнамеряват да прокарат нови защитни механизми за румънските фермери, нещо, за което българският бизнес може само да мечтае.
В момента в Румъния се подготвя проект на закон, който да задължи супермаркетите да продават продукти с местен произход. Според този проект 51% от продаваното месо, плодове и зеленчуци в търговските вериги трябва да бъде с румънски произход.
И докато румънската администрация стимулира родното производство, в България трудно се борят дори със сивия сектор, който от години държи над 40% от хранителната индустрия.
След като държавната политика отсъства, е нормално бизнесът сам да се справя с проблемите. Като идеята за инвестиции в собствени градини, извършени от по-големите заводи, разполагащи с финансови възможности за подобни проекти.
Към момента компанията „Дерони” например върху 2 850 дка собствени градини отглежда пипер, корнишони и друга продукция.
„Фрукто Сливен” пък разполага с прасковени градини от 900 дка, а „Цима 99” отглежда ягоди върху 100 дка. Върху други 100 дка се садят зеленчукови насаждения.
Какво показват данните на официалната статистика. Според нея преработвателите все още успяват да осигуряват българска суровина и тя е повече от половината от необходимото количество.
През 2014 г. например заводите са преработили 77,6 хиляди тона пресни плодове, от които малко над 66% са доставени от български фермери. 16,7% са доставени от ЕС, 9,4% - от трети страни, 3,1% са от собствени градини и 4,5% са преработени на ишлеме.
По-добро е състоянието при зеленчуците. При тях 82,6% от суровините са доставени от български производители, 6% - доставки ЕС, 2,3% - от трети страни, 8,1% - собствени градини и 1% - преработени на ишлеме.
Извън проблемите с родната суровина предприемачите изпитват остър недостиг и от работна ръка, посочи още Божинова. Професионалното обучение е сведено до минимум, в резултат на което бизнесът силно се нуждае от обучени кадри, посочи Божинова. И припомни позицията на ректорите от висшите училища, според които вече не се обучават технолози за хранителната индустрия, защото младите хора записвали само професии като „мениджмънт и управление”.
Хранителната индустрия настоява и за промени в трудовото законодателство, които да дадат закрила за сезонния труд в консервните заводи. Активният сезон в един завод е 4 месеца, като в останалото време работниците не са наемани, защото няма работа.
Сегашното законодателство обаче не позволява подвижност и нормално осигуряване за подобен труд, затова и бизнесът настоява за адекватна нормативна база.
Министърът на земеделието и храните Десислава Танева обясни, че са в диалог с колегата й Ивайло Калфин, който е запознат с проблема и обмисля нормативни предложения.
Агроминистерството би могло да подкрепи консервните заводи и в идеята им за създаване на нормални договорни взаимоотношения между земеделските производители и консервните предприятия, които да гарантират постоянни доставки на зеленчуци и плодове за индустрията. Което би облекчило бизнеса в осигуряването на българска суровина.
