Сривът в производството на плодове и зеленчуци за последните 20 години доведе до катастрофални последици, които трудно ще бъдат преодолени през следващите седем години. Този извод се налага от анализа, подготвен от група експерти на Центъра за икономически анализи на селското стопанство към Института по аграрна икономика. Заедно с колеги от Изследователския институт по храните и аграрната политика на Университета Мисури в САЩ българските учени изследват причините, предизвикали кризата в овощарството и градинарството, в резултат на които за последните 26 години страната ни се нарежда от първо на последно място по износ на плодове и зеленчуци.
През далечната 1985 година годишно страната ни е изнасяла около 70 хил. тона белени домати, 84 хил. т. пресни домати и 40 хил.т. доматен сок. По същото време производството на домати е достигало 780 хил.тона, с което се нарежда на 4-о място в общото производство на зеленчуци.
След 2011 г. ситуацията коренно се променя, като статистиката отчита тройно намаление в зеленчукороизводството спрямо периода преди приемането на България в ЕС. Така за последните шест години относителният дял на брутната продукция от зеленчуците в аграрния отрасъл намалява до 3,4% през 2013 г, а за последните 15 години спадът достига почти 3,5 пъти.
Сигналите за надвисналата криза се проявяват още през 2008 г., когато вносът започва застрашително да расте, посочват икономистите.
Данните на НСИ сочат, че ако през 2006 г. на вътрешния пазар са влизали 80 451 тона зеленчуци, то през 2013 г. вече се наблюдава трикратно увеличение на този внос, достигайки 207 932 т. Най-голям дял в импорта заемат доматите, картофите, лукът и морковите, които основно идват от Турция, Македония, Гърция, а в последните години и от Полша и други страни.
Качеството тази продукция обаче е в пъти по-ниско от българското, затова и потреблението на зеленчуци рязко спадна. Било заради високите цени на чуждата стока, било заради безвкусието на доматите, ябълките или крушите. Постепенно българинът рязко намалява потреблението на пресни плодове и зеленчуци, за да се стигна до плачевната статистика, според която дневната консумация на плодове и зеленчуци на един човек днес е 297 грама, при 400 грама дневна дажба, определената от Световната здравна организация като здравословна за човешкия организъм.
Въпреки декларациите за увеличаване на субсидиите в производството на плодове и зеленчуци липсва финансиране за складови бази и хранилища. Самият пазар също не се поддава на регулация поради огромния сив сектор при продажбата не само на вносна, но и на българска стока.
Състоянието с площите също е лошо. В настоящия момент градините, заети със зеленчукови култури, заемат около 2,2-2,3% от използваната земеделска площ в страната. По последни данни тези култури са заемали около 35 милиона декара.
Оранжерийното производство също страда от нефинансиране. Относителният дял на оранжериите през разлеждания период представлява около 2% от площите, заети със зеленчуци и не търпи съществена промяна от 2005 г. до момента, сочат икономистите.
От годината преди присъединяването настраната в ЕС общата площ заета със зеленчуци намалява устойчиво от 69 567 ха на 41 000 ха за 2013 година. Реколтираните площи при пипера и доматите са спаднали повече от два пъти, за да достигнат под 4 000 ха. При краставиците и корнишоните площта се задържа около хиляда хектара.
Единствената добра новина е, че благодарение на европейските субсидии тези площи ще се запазят като размер през следващите години.
В краткосрочен аспект произведените количества от изследваните култури се очаква незначително да се увеличат до 2020 г. Продукцията от домати ще се задържи на ниво от 100-110 хил. тона, 60-65 хил.тона при пипера и около 20 хил. тона при краставиците и корнишоните.
Разрушената поливна система е другият проблем, без чието решение не би могло да се развива модерно зеленчукопроизводство, посочват икономистите. В това отношение е важно да се развиват и новите сортове, които биха повишили добивите от декар.
Официалната сортова листа на ИЗК “Марица“ показва, че всички сортове и хибриди домати имат потенциален добив от над 4,5т./дка, при пипера около 3,0т./дка. За сравнение средните добиви в ЕС и трети страни е значително по-висок. При най-застъпените зеленчукови видове като доматите средните добиви в повечето страни от ЕС са малко под 10 тона/дка, докато за България средно за разглеждания период е 2,2 – 2,5 т/дка.
В съседните Турция и Гърция, добивът от домати от единица площ е около 3 пъти по-висок. Ако се инвестира в нови сортове, очакванията са до 2020 г. средните добиви и при трите изследвани зеленчука постепенно да бъдат увеличени. Според експертите при доматите може да се достигне до 2,5 т от декар, при пипера – над 1,6 т/дка и около 2,2- 2,3 т/дка при краставиците.
Анализът на експертите е от изключително значение за бъдещото управление на министерството на земеделието, което има амбицията да възстанови сринатото производство. За разлика от зърнените и технически култури, където нарушеният производствен баланс лесно може се възстанови за една година, при плодните дръвчета са необходими минимум 5-6 години, припомнят експерти.
Предложенията на браншовите съюзи към администрацията е да се засили контролът върху пазара, като постепенно малките стопанства излязат от сивия сектор. На този етап обаче не се вижда ефект от борбата с незаконния внос, припомнят хора от бранша.
