За овцевъда Александър Александров родното му село Балювица се е прочуло не само с името на писателя Младен Исаев, но и лично с неговия труд, защото днес сиренето му се продава в почти цяла България. И макар че прави това сравнение на шега, Сандо не скрива гордостта си, защото за него родната Балювица си е направо центърът на света, където след десетки години на скитосване с луна-паркове из страната, са домът и семейството му, от което по-хубаво няма. И така преди осем години става фермер с огромното желание да продължи занаята на дядо си, трупал дългогодишен стаж из българските мандри. Днес възприемчивият внук има с какво да се гордее, защото произведеното сирене наистина е запазило вкуса на онова, истинското, което потребителите търсят и ценят.
В първите години нужното рамо получава от негов братовчед, който имал натрупан опит в отглеждането на животните. Заедно кандидатстват и купуват оборите от старото кооперативно стопанство. Не така успешно обаче потръгва участието им за общинските и държавни ливади и пасища, затова днес стопанството разполага само с около 4 декара.
Стадото на Сандо вече наброява около 150 овце, като много скоро възнамерява да купи и няколко крави. Само така фермерът ще може да разнообрази продукцията си и да произвежда целогодишно сирене, защото вече е регистриран по наредбата за директните продажби. Преди това обаче се е подготвил професионално, защото само от качествена суровина става добър продукт, а занаят се учи с години. И защото „майсторлъкът за правене на сирене е в самата суровина", посочва фермерът.
Затова се е нагърбил с нелеката задача сам да прави селекцията на стадото, което се състои основно от аборигенни породи. Взискателен е и към закваската за производството на сирене, която също купува от утвърдени български компании.
Немалки инвестиции са направени и за преработката на млякото, където е подпомогнат по линия на българо-швейцарския проект „За Балкана и хората”, реализиран съвместно с експерти от Българското дружество за защита на птиците.
Помощта по този проект Александров определя като неоценима, тъй като привнася европейския опит в български условия. „Огромната помощ е в подготовката на документите и регистрацията за директни пордажби, която се оказва сериозна бариера пред всеки малък стопанин”, посочва Александров. Практиката в Европа е същата и там производителите не са натоварени с излишна бумащина, когато подготвят инвестиционни проекти за разширяване на бизнеса. Там се ползват консултантските услуги на администрацията и това е огромна помощ за дребните производители. В случая с неговия проект той е получил консултантска помощ от дружеството за защита на птиците.
Финансирането по българо-швейцарската програма не е голямо и съставлява около 25% от целия проект. Плюсът за фермера е, че е модернизирал две помещения и там произвежда сиренето.
А ефектите от изпълнението са огромни - стопанството не само, че се е спасило от диктата на мандрите с фиксираните ниски изкупни цени, но вече може директно да продава сиренето си било от стопанството, било на фермерските пазари.
„През юни тази година по линия на проекта "За Балкана и хората" в столичния квартал Борово беше открит фермерски пазар, където продават и други фермери от региона”, посочи Мирослава Дикова, координантор на проекта "За Балкана и хората" и представител на дружеството за защита на птиците. Фермерите плащат само транспортните разходи, таксата за щандовете се покрива от проекта.
С помощта на това дружество Александров е почерпил опит и от колегите си в Швейцария, където е бил на посещение преди години, пак по европейски програми. А когато видиш как работят на запад, ти става тъжно защо това не се случва и в България. Затова Сандо риторично пита българската администрация защо в Швейцария младите фермери могат да получават безлихвени заеми, а „ тук се гърбим с 14-процентна лихва и огромни обезпечения”.
Лично той определя партноьрството си с еколозите по швейцарския проект като единствено работещото в полза на малкия бизнес за пределите на цяла България.
Както повечето животновъди от региона, и Александров лесно разпознава истинските животновъди от новоизлюпените, шеговито определяйки ги като „фермери, родени от европейските фондове”.
„Когато се събирам с колеги като мен, ние обсъждаме най-вече здравословното състояние на животните и грижата за тях, докато родените от европейските фондове „колеги” се интересуват само от субисдии и счетоводни баланси”, тъжно заключава Александров. Не защото не се радва на конкуренцията, но му е писнало от нагласени участия при кандидатстване по европрограми.
И добавя, че фермерите още помнят тежката за овцевъдите 2014 г., когато заради шапа стадата намаляха наполовина, а последиците удариха бизнеса, оттеквайки и тази година с намаления млеконадой и сринатите доходи.
Въпреки проблемите обаче балканджията не се отказва и упорито работи за семейния бизнес. Неслучайно и Мирослава Дикова го определя като единственият животновъд в региона, който изключително професионално подхожда към производството на млечните продукти и е пример за останалите.
Дори експертите от монтанския офис на агенцията по безопасността на храните, които одобряват нови ферми за директни продажби, представят опита на Александров, обучавайки новите кандидати.
По този повод Петър Кръстев от монтанския офис на агенцията дава пет ценни съвети за добра ферма, които новите участници да спазват – животните във фермата да бъдат здрави, млякото да е добито при спазване на строга хигиена срещу появата на микроорганизми, съхранението да става при температура от 6-8 градуса, съдовете да изрядно измити и да се води книга за здравословното състояние на животните.
На този етап българо-швейцарският проект е като първа лястовичка за малкия бизнес в Западна Стара планина, но въпреки това бизнесът в региона е започнал да се пробужда. И което е най-важно, подкрепят го точно упоритите българи като Александров от Балювица. Защото той не иска „младите хора в България да не познават вкуса на истинското сирене” и прави необходимото здравословните храни да се върнат на българската трапеза.
Екатерина Стоилова
