Все повече организации се стремят да разпространяват традиционните български храни, затова днес ще ви представим продуктите на семейна ферма от хасковското село Крепост, чийто бизнес ще бъде официално представен от колеги от slowtours. Младите производители на млечни продукти Добрина Делчева и съпругът й Кирил Кирев, които са се отказали от първите си професии – тя, инженер-физик, той – химик, от години работят по възстановяването на стари български рецепти като приготвянето на крутмач, сирене в стомна, кратунка, глина или гърне.
Саматя тя се отдава на хобито си - дърворезбата, а той става шлосер. Преди ковид пандемията и двамата решават да живеят на село, с идеята да започнат сами да произвеждат храната за децата и цялото семейство. Добрина си спомня от детските си години как пълнели стомни със сирене, нанизвали ги на въже и ги пускали в ледените води на кладенците. Това я вдъхновява да възстанови и тази рецепта.
Трудно е да се поставят ясни граници между продуктите от овче мляко крутмач, катък, крокмач, ахчак и сирене в стомна, защото във всеки край на България те са с близки рецепти, но си имат свои имена и технология. В Хасковско крутмачът е домашно кремообразно сирене, което се прави от стародойно мляко в края на лятото, когато приключва лактацията на овцете. Оставя се да ферментира, заровено в земята. За Добрина Делчева това не е просто рецепта, а наследство от баба й Петрана: „Като бях дете, гледахме животни и винаги имахме на трапезата си само домашно сирене – първо козе, после краве. Купено сирене не познавах. По-късно баба ми ме научи как да правя крутмач – как се вари млякото, как се осолява накрая, как се заравят бурканите в земята между пясък и ръженца – слама от ръж. Днес ръж не се отглежда по нашия край, затова я заменихме с пшенична слама.“
След срещи с майстори сиренари и приятели те постепенно разширяват и обновяват вкусовете, затова и днес предлагат крутмач с рикота, която омекотява вкуса на сиренето; сирене с пчелен прашец; брънза в кратунка; краве сирене в глина – почерпено като идеи от италианските технологии, само че обвити в глина от село Крепост, с добавено българско масло от черен кимион, произвеждано от димитровградчанина Пламен Солаков.
Добрина и Кирил често участват във фестивали и събори, където представят свои дърворезби и занаятчийски сирена. Така местната традиция среща новаторството. Децата им помагат във всичко – бъркат млякото, пълнят бурканите, учат се на занаят. „Имам крутмач на три години – не е мръднал. Сякаш самото време го пази“, обяснява още Добрина, пазителката на българските традиции.
