Мандри и винопроизводители – това са двата преработвателни сектора от хранителната индустрия, които реално биха получили европодпомагане при първия прием на подмярка 4,2 от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., насрочен за края на ноември т.г. Това стана ясно от срещата на заместник-министъра на земеделието Васил Грудев с винопроизводители, които се обявиха срещу изключването на сектора от преференцията за чувствителни земеделски производства, каквито са зеленчукопроизводството и животновъдството. Въпреки 30-те бонус точки, които ще се дават на преработватели на плодове, зеленчуци, мляко и месо, проектите на тези фирми ще бъдат отхвърлени, ако не докажат с фермерски договори, че 50% от преработената от тях суровина е българска, посочи зам. министър Грудев.
По данни на статистиката 70% от суровината, използвана от месопреработвателния сектор, се внася. Почти също е положението и в производството на лютеници, доматени сосове и корнишони, където почти липсват родни зеленчуци.
Критерият за подбор на проектите за модернизация на преработвателните предприятия изрично посочва, че ако капацитетът, използван от консервните заводи, мандрите и месопреработвателните предприятия, наполовина ползва вносни плодове, зеленчуци или кондензирани млека, в тези случаи еврофинансирането ще бъде отказвано.
Целта е да се стимулира българското производство, така че до 2020 г. да се докаже, че родните плодове и зеленчуци не заемат само 20% от пазара, каквато е сегашната ситуация, посочиха експерти.
Затова и при първия прием на проекти през ноември почти на пръсти ще се преброят консервните заводи, които имат постоянни договори за над 50% от ползваната от тях суровина.
Дори при мандрите положението е силно влошено, след като през последната година те масово започнаха да внасят кондензирани млека от Европа, доста по-евтини от българската суровина, изкупувана от животновъдите.
Натискът срещу преработвателите ще расте и това ще се усети много силно в края на ноември, при първия прозорец за подмярка 4,2.
Големият въпрос е дали администрацията ще има капацитет да проверява декларираните данни за договорите с фермерите или ще се отвори поредната врата за корупция и натиск при кандидатстването.
От началото на сегашното управление ръководството на фонд „Земеделие” декларира откритост при обработка на документите, каквато бизнесът изисква. Преработвателите този път са решили да упражняват и свой контрол, тъй като вътрешнобраншово най-добре се знае кой откъде внася суровината и какви договори има със земеделски производители.
По всичко изглежда, че браншовите асоциации от преработвателната индустрия този път ще бъдат силно ангажирани покрай усвояването на средствата по новата ПРСР.
Това пролича и от изказванията на винопроизводителите, които единствени преработват основно българска суровина. За разлика от останалите сектори единствено при изкупуването на грозде реално може да се докаже, че над 50% от плода се доставя от български лозари.
При мандрите също лесно може да се проследи през агенцията по храните, която едновременно контролира преработватели и животновъди.
Затова и още при първия прием през ноември винарите имат шанс с техните проекти, които въпреки липсата на бонус точки като чувствителен сектор биха могли да бъдат оценени, защото преработват българско грозде.
Бюджетът на приема е значителен – кандидатите ще се конкурират за 200 млн. лв. субсидии. Предварителните данни сочат, че заявеният интерес е двойно и тройно по-висок, обясни председателят на лозаро-винарската камара Радослав Радев.
Въпросът е дали 50-процентното изискване за наличие на българска суровина ще изтласка голяма част от тези кандидати. Максималният размер на субсидията по един проект е 6 млн. лв. Не всички кандидатстват за максималната субсидия, затова и по груби изчисления има вероятност да бъдат одобрени около стотина проекти.
На този етап е трудно да се прогнозира, затова и всички ще очакваме с голям интерес конкуренцията при предстоящия прием.
Екатерина Стоилова
