Ръководството на Националната лозаро-винарска камара изрази остро недоволство от критериите за подпомагане по новата програма за развитие на селските райони, където по подмярка 4,2 за преработка на земеделска продукция винопроизводството е изключено от така наречените „чувствителни сектори”. На извънредна пресконференция днес председателят на камарата Радослав Радев посочи, че заложените по този начин преференции поставят винопроизводството в неконкурентна среда при европодпомагането.
От новата проектонаредба за прилагане на подмярка 4,2 става ясно, че инвестиционните планове за модернизация на предприятията за преработка на зеленчуци, мляко и месо ще се оценяват с 30 бонус точки пред останалите сектори, които не се водят чувствителни. „Това е като при спорта – кой ще спечели състезанието – аз или предприятието от чувствителния сектор, който е тръгнал с 30 секунди преди, или има 30 точки повече от всички останали”, риторично попита Радев.
От камарата настояват за преговори с министерството на земеделието, които да доведат до известна равнопоставеност в прилаганвето на субсидиите за тази индустрия, преди наредбата окончателно да бъде приета. В лозарството и винарството годишно работят около 200 хиляди души, особено през сезона. В същото време заради икономическите последици от руското ембарго браншът търпи огромни загуби. Въпреки че изосът на вино за Русия не е забранен, българските изби отчитат 62% срив на продажбите във федерацията през първото полугодие на 2015 г., което е най-голямото намаление в сравнение с останалите европейски винопроизводители.
Браншът е в недоумение защо държавата продължава да го пренебрегва въпреки плюсовете, които той носи за икономиката с експортната си насоченост.
„Нямаме нищо против необходимостта да се подкрепят производството на плодове, зеленчуци и животновъдството, но виненият бранш е единствен, който остава извън европомощ”, посочи и Цветелина Николова, генерален мениджър на винарната „Катаржина” (Katarzyna). Винопроизводителите изразиха и опасения, че с преференциите за преработката на плодове и зеленчуци е много вероятно държавата да започне да подпомага консервни заводи, които внасят корнишони от Виетнам или доматено пюре от съседните държави.
Тук се намеси заместник министърът на земеделието Васил Грудев, който присъства лично на организираната от камарата пресконференция, за да обясни мотивите на администрацията и да успокои бизнеса.
Грудев посочи, че държавата ще подпомага само консервни заводи, мандри и месопреработватели, чиято суровина преобладаващо е осигурена от български производители. „Изискването е поне 50% от суровината на заводите да бъде осигурена с договори от български стопанства”, посочи още Грудев.
Той категорично отрече вероятността да се отпускат евросредства за преработка на вносни плодове и зеленчуци.
Грудев посочи още, че до 2020 г. винопроизводителите със сигурност ще имат одобрени проекти по подмярка 4,2. Основание за този довод дават анализите на министерството на земеделието, направени на преработвателния сектор.
„Ние знаем каква част от консервните заводи, мандри и месопреработвателни предприятия работят с българска суровина, затова и оценката ще бъде лесна”, обясни още зам. министърът. Целта на това подпомагане е да се насърчат инвестициите в отглеждане на плодове и зеленчуци, където се отчита десетократен срив. Грудев припомни, че по подмярка 4,2 ще бъдат отпуснати 270 млн. евро до 2020 г., от които със сигурност ще се възползват и винопроизводителите.
Представителите на винарския сектор благодариха на зам. министър Грудев, като изразиха надежда, че преговорите за прилагане на бъдещата наредба ще продължат.
Представителите на бранша имат готовност да сезират дори Европейската комисия за несправедливо прилагане на преференции на едни сектори спрямо други, ако винопреработката не получи субсидиране от програмата за развитие на селските райони 20140-2020 г.
