Всеки гост на Родопите поне веднъж е опитал едрите бели или пъстри бобови зърна, кой знае защо носещи марката "Смилянски фасул". Той се предлага не само в заведенията с традиционна родопска кухня, а се е превърнал в кулинарен деликатес и на столичните ресторанти и механи, четем във в. Стандарт. Човек трябва поне веднъж да е вкусил истински смилянски боб, за да го отличи от множеството негови разновидности, които се предлагат на пазара. И най-старите хора от близкото до Смолян село не могат да обяснят защо фасулът е кръстен така, след като се отглежда и другаде по поречието на Арда. Местните обаче са категорични, че го сеят, откакто се помнят. А от няколко години се е превърнал във визитката на живописното им село.
Във всяка кръчма или дом с него се посрещат чаканите гости. Чуждите туристи са във възторг от специалитетите, приготвени от него. Пазарите и крайпътните сергии с огромни надписи "Смилянски фасул" обаче са пълни с внос от Албания, Турция и Гърция, при това на бомбастични цени от 7 до 10 лв. Ако клиентите решат да си го купят на място, смилянчани предлагат оригинала по 4,50-5 лв. Местните хора са решили да патентоват продукта, за да го защитят от ментетата, които заливат пазара. "Ще регистрираме боба с всичките му вкусови и външни характеристики", казва кметът на селото Сафидин Чукуртев. Процедурата обаче се оказва не само доста сложна, но и скъпа. П
атентът струва около 15-20 000 лв. Сумата е непосилна не само за отделния производител, а и за местната кооперация, в която членуват 340 стопани. Пакетът с документи от патентното ведомство вече е пристигнал, но тепърва ще се решава проблемът със средствата. Инициативен комитет, начело с кмета, твърдо се е заел да реализира идеята за издаване на сертификат за сорт растение. И то не само защото е уникален като вкус, а и заради трудностите в отглеждането на капризния вид. За разлика от другите бобови сортове фасулевицата, както още го наричат, иска непрекъснати грижи - често и обилно поливане и специфични микроклиматични условия.
Всяко домакинство в Смилян сее по половин декар. Целият добив на селото не надхвърля 3-4 тона, което също е доказателство за голямото количество менте на пазарите. Едва в късната есен през октомври фасулът е готов за прибиране Тогава е сезонът на тежки слани. Затова стопаните го покриват с найлони и одеяла всяка вечер, а сутрин отново го откриват. Заради трудното отглеждане и проблемна търговия хората не се нагърбват да сеят големи площи. През юни в периода на цъфтеж всяка градина е плувнала в ярки червено-бели къдели. Познавачите обясняват, че от червените цветчета се ражда черният боб, а от белите - белият. Специалистите агрономи пък предупреждават, че истинският смилянски фасул може да се разпознае само като се опита на вкус. "Ами да идват хората и да си го купуват оттук. Хем ще е истински, хем ще го вкусят така, както само в Родопите го приготвяме", казват смилянчани.
