Точно преди три години в Министерството на земемеделието и храните (МЗХ) беше разработена Рамкова програма за местните и регионалните традиционни продукти, чието изпълнение трябваше да започне през 2022 г. и да продължи до 2032 г. Този документ даваше точни определения какво означава местен традиционен и регионален традиционен продукт. И най-важното - в него беше посочен индикативен график по години кога и кои закони и наредби трябва да се променят, така че занаятчийските храни най-после да стигнат до пазара.
Дългият път на домашните храни до пазара
Според този график още през 2023 г. година в бюджета на МЗХ и Изпълнителната агенция по лозата и виното ИАЛВ са планирани средства за създаване на работните групи за създаване на нормативите. Заложената цел е до края на септември 2024 г. да се направят изменения в Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС), а също и промени в една от наредбите за контрола на храните със специфичен характер.
По време на служебните правителства очевидно се работеше активно, защото още през юни вместо през септември 2024 година проектът беше качен за обсъждане на страницата на Министерския съвет. От тогава мина година, но проектът беше върнат обратно в земеделското министерство, а и досега оттам тънат в мълчание, въпреки че по информация на браншовите организации обсъжданията по него са приключили още през 2024 г. Попитахме МЗХ на какво се дължи това изоставане, очакваме отговор от експертите.
Неслучайно започнахме с Рамковата програма от 2022 г., защото тя включва и новите регулации за традиционните продукти, разписани с европейски регламент от 2015 г. Ще цитираме някои от текстовете на тази програма, за да видите на книга колко високо родната администрация тогава е оценявала значението на местните традиционни и регионалните традиционни храни. В мотивите четем, че „България разполага с благоприятни агроекологични и климатични условия за производство на разнообразни селскостопански продукти, храни и напитки, много от които с уникални качества и специфика. От друга страна, наличието и предлагането на качествени продукти става все по-важно за потребителите. И понеже потенциалът на местните традиционни и регионалните традиционни продукти като производство, е голям, но недостатъчно използван, производството им трябва се насърчава, защото те могат да свързват хора от различни населени места, възрасти, култура, религия и социален произход“.
Ето и определенията, които се дават за местните и за регионалните традиционни храни - „регионални традиционни продукти“ следва да се смятат продукти, които са характерни за даден регион (природо-географски, административен или етнографски) на България и присъстват или са присъствали традиционно в кулинарния бит и местната култура.
За „местни традиционни продукти“ следва да се смятат продукти, характерни за дадено населено място или група от населени места в България. Тези продукти са или са били част от кулинарния облик, традициите и културата на мястото, с което са свързани. И двата типа продукти се произвеждат от типични за региона съставки и по традиционен начин на производство и който има доказана история на производство от поне 30 години към момента на подаване на заявка за признаване на местен традиционен или регионален традиционен продукт“.
Ако попитате всеки българин, той ще ви затрупа с въпроси защо само в България малките фермери нямат постоянен достъп до потребителите и защо не може да опитате зелниците или традиционните пити, от столетия създавани от нашите баби по пазари и други обществени места. Мобилността на днешния европеец позволява да видим как в редица градове на Италия, Франция, Испания и други европейски държави малките фермери си имат постоянни пазари, където в изобилие предлагат местни традиционни храни. Само в България това още не е факт, въпреки че по нормативите се работи още от 2022 г.
Зададохме тези въпроси към инженер Гергана Кабаиванова от Фондация „Пендара“, която работи по темата със занаятчийските (или домашни храни) близо 2 десетилетия. (Тук може да прочетете интервюто, което Кабаиванова даде за синор.бг преди три години).
Днес общественичката Кабаиванова не търси обяснения защо един или друг норматив се бави. Вероятно защото в България трябва да минат поне едно-две поколения след времето на социализма, когато неглижирането на българските традиции е заложено като проблем. „Реално сме свидетели на доста голям времеви вакуум, може би дори от 60 години, който сме пропуснали, защото по онава време стратезите се стремяха към окрупняване на земеделието. Умишлено подценявахме селото и наричахме хората, които работят там, с обидни думи. Така възпитахме една култура, която не защитава фермерските продукти и не предизвиква съпричастност към другите и към себе си“, посочи Гергана Кабаиванова. Според нея няма смисъл да се сравяваме с европейските пазари, защото там времеви вакуум не е съществувал, затова и потребителите ценят тряда на земеделските производители. „Прослойката на хората, които произвеждат нашите храни, там е поставена дори на пиедестал. Но пък сега ние имаме шанс да създадем една бих казала „здравословна“ култура по отношение на потреблението на подобни храни. Още повече, че тя е свързана и с въвеждането на нови технологии и иновации, които биха възвърнали интереса и на младите към занаятчийските храни“.
На въпроса какво включват промените в Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, които през миналата година са одобрени от заинтересованите страни, тя обяснява, че „контролът на фермерските пазари, където тези храни ще намират място, ще се осъществява от общините, с осигуряване на съответните терени. По отношение на безопасността на храните всеки производител ще отговаря лично пред Българската агенция за безопасност на храните БАБХ, като организаторите на пазарите няма да бъдат натоварени с тази задача, както в момента се практикува погрешно". Лично Кабаиванова смята, че не са необходими особено големи стимули в подкрепа на стопаните – от практиката й в Гърция се е убедила, че дори в един малък град като Волос, всеки ден може да се организират фермерски пазари, които да се помещават в различни части от града. Единствената преференция, очаквана от нея, би била, ако щандовете се дават безвъзмездно на земеделците, защото дневните такси в момента са доста високи за една малка семейна ферма.
Гергана остава оптимист по отношение на промяната, коята трябва да настъпи в съзнанието на българина. Защото, когато купуваме българското, ние подкрепяме своя съсед, младите хора и всички ентусиасти, решени да възстановяват българските кулинарни традиции. И понеже производството на занаятчийски храни се нуждае от хора с познания, затова и на обществени начала членовете на „Пендара“ са решили да създадат гастрономическа школа – HRC kulinary academy, чрез която да бъдат подготвени бъдещите производители на традиционните храни.
„Решихме да направим и курс за занаятчийско сиренарство, което за първи път ще бъде проведено в София през октомври, тази година. Тогава събираме първата група, която има интерес към занаятчийски авторски сирена. Програмата ще бъде водена от Цветан Димитров, майстор на занаятчийските сирена, който проучва от години производството на сирене в различни региони от страната. Този курс стъпва на образователна програма е ще зявърши с придобиване на част от специалност или специалност. За съжаление, тъй като в Закона за занаятите все още няма хранителни специалности, те няма да могат да придобият степен на майстор или на калфа“.
Стъпка по стъпка, Гергана очаква понятието „традиционен български продукт“ да излезе от своята анонимност, още повече че се наблюдава тенденция към обръщане на мисленето на новите поколения.
Текстът подготви: Екатерина Стоилова
