При много култури можем да увеличим добивите не само с торове. Опитните градинари знаят, че да се постигне значително по-богата реколта е възможно и с помощта на някои растения – например лупината. При използването на й като „зелен тор” се подобрява агрохимичното, микробиологичното и фитосанитарното състояние на почвата. След заравяне на стъблата и листата на растението почвата се обогатява с органически вещества и азот, повишава се плодородието й и се увеличава реколтата от следващите засети култури, посочват от електронното издание „Стопанство”.
При това се изключват загубите на азот – „зеленият тор” се разлага в почвата много по-бързо от останалите органични торове. Нещо повече - „лупиновият тор” понижава киселинността на почвата и нейната плътност, подобрява структурата й, увеличава водопропускливостта и възможността за поемане на влага, намалява повърхностното оттичане на валежите и повишава съдържанието на влага.
Благодарение на всичко това се активизират намиращите се в почвата микроорганизми, както и микробиологическите процеси. А микроорганизмите, поглъщайки хранителните вещества, значително понижават вероятността от отмиването им в долните почвени слоеве.
Доказано е също, че растителната маса, използвана при наторяването, не само намалява замърсеността на участъка, но и увеличава ефективността на останалите торове, а също така повишава способностите за почвена защита у растенията.
Скоростта на разлагане на зелената маса може да се регулира – колкото по-голяма е дълбочината на вкопаването, толкова по-бавно се разлага „зеленият тор”.
Лупината се отличава с още едно забележително качество – голяма способност за усвояване на азота от въздуха. Това дава възможност да не се влагат допълнително азотни торове, но също и фосфорни. Дълбоко проникващата коренова система на лупината поглъща от долните почвени слоеве отмитите преди това там макро- и микроелементи и ги връща отново в орния слой.
Отглеждането на лупината не е особено трудно – тя расте добре без торене дори върху бедни почви. Може да се засее самостоятелно или с останалите култури, както и преди засяването на основната култури или след прибирането й.
Лупината предпочита почви с ниско рН. Ако този показател е по-висок от 6,5, добивите рязко намаляват. При обикновени условия не е необходимо да се прави варуване при културата, защото свързването на свободното желязо може да доведе до появата на жълти петна от хлороза по листата. Инокулирането на семенния материал обаче е препоръчително: отговорните за фиксирането на азота бактерии невинаги се намират в достатъчно количество в почвата. Подходящите за лупината бактерии живеят също и на едногодишното бобово растение – серадела. Бактериите на граха или на фасула не са подходящи за лупината. В местности, където през последните 10 години не е отглеждана лупина или серадела, е препоръчително семената да се инокулират. Опитите показват, че в случай на инокулиране добивите от лупината нарастват с 30% в сравнение с контролния вариант. Едновременно с това се повишава и съдържанието на протеин, благодарение на доброто осигуряване на растенията с азот.
Лупината е достатъчно устойчива на полягане култура. Прибирането й се осъществява чрез директна жътва. Високото съдържание на протеини я прави идеална храна за животните, преработва се в продукти, годни за храна на човека и е суровина за промишлеността.
Особено ефективно е използването на растителната маса на лупината като тор при засаждането на картофи. Пораженията от мана и други болести намаляват 2 пъти, а понякога и повече, докато реколтата се увеличава, а качеството на клубените и възможността им за по-продължително запазване нараства.
