Лупината, известна още като вълчи боб, принадлежи към семейство Бобови. Родът наброява около 300 вида едногодишни, двугодишни или многогодишни тревисти растения. Най-голямо разнообразие се наблюдава в Северна и Южна Америка, както в Северна Африка и по Средиземноморието. Днес има много адаптирани сортове, които могат успешно да презимуват и при по-сурови климатични условия.
Лупината е изящната красавица на градината, която цъфти през летните месеци и украсява цветния участък с многоцветните си „свещи“ – жълти, розови, лилави, бели, оранжеви, цикламени, но всички ярки и прекрасни. Тя е добра съседка с много декоративни видове и изглежда приказно в смесени цветни лехи с различни едногодишни и многогодишни растения – маргарити, напръстник, тагетеси и др. Цветовете се отваря постепенно от долу нагоре върху цветоносите и едновременно се образуват върху тях семенни шушулки и цвят.
Подготовка на почвата
Лупината обича леки, добре дренирани почви с неутрална киселинност. Ако почвата е много кисела, тогава трябва да се добави вар, дървесна пепел или доломитово брашно, за да се неутрализира. Препоръчва се и внасяне на малки количества органични торове, ако почвата е твърде бедна.
Семената се засяват предзимно или в ранна пролет, когато условията позволяват, но поникват бавно, а старите не дават кълнове.
Грижи за лупината по време на вегетацията
Лупината не е много претенциозно растение към качествата на почвата. Реагира добре на подхранване с фосфор и калий, а азотът дава буен растеж на листната маса и оскъдно развитие на цветоносите.
Необходимо е редовно поливане, особено във фазата на активен растеж и цъфтеж. Важно е почвата да се поддържа влажна, но не прекалено мокра. Препоръчва се периодично да се разрохква около растенията, за да се осигури добър достъп на въздух до корените.
Болести и вредители
Растението е податливо на атаки от различни вредители и болести. Охлювите, предимно голите, обичат вълчия боб и често можем да видим обезлистени цели растения. Друг гост са листните въшки, а от болестите – най-разпространени са гъбните. За защита се препоръчва използването на инсектициди и фунгициди.
Лупината е бобово растение и образува азотфиксиращи възли по корените, което позволява усвояването на азот от въздуха и обогатяване на почвата. Едногодишната лупина се отглежда и като сидерат.
Размножаване на лупината
Най-добрият начин за размножаване на лупината е чрез семена, които можем да си събираме, но често тя се самозасява. За поникване не е необходим период на студена стратификация, но се препоръчва скарификация – надраскване на обвивката на семената с помощта на шкурка. След този процес те се накисват за 24-48 часа и се засяват. Сеят се на дълбочина около 4-5 см, а разстоянието между растенията трябва да бъде 30-40 см, след което редовете се напояват добре. В смесени цветни петна се разполагат по подходящ начин. При семенно размножаване може да не се получи растение със същия цвят.
Лупината се размножава и чрез коренища, но растенията трябва да са поне 3-годишни и да се разделят през пролетта.
